Ленинградска област

Първите градски селища на територията на областта възникват в края на ХІІІ в.: Виборг – 1293 г. (от 1493 г. град) и Приозерск – 1295 г. През 1323 г. възниква град Шлиселбург, а през ХVІІІ в. градовете: Кингисеп (1703 г.), Нова Ладога (1704 г.), Тихвин (1773 г.), Луга (1777 г.), Лодейно Поле (1785 г.) и Гатчина (1795 г.). Ленинградска област е образувана на 1 август 1927 г.

Географско положение, граници, големина

Ленинградска област се намира в северозападната част на Европейска Русия в Северозападния федерален окръг. На северозапад граничи с Финландия, на север – с Република Карелия, на изток – с Вологодска област, на юг – с Новгородска област, на югозапад – с Псковска област и на запад – с Естония и Балтийско море. В централната ѝ част, като анклав е разположен град Санкт Петербург, който е със статут на град от федерално значение – самостоятелен субект на Руската Федерация. В тези си граници заема площ от 83 908 km² (39-о място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ).^[2]

Релеф

Областта е разположена в северозападната част на Източноевропейската равнина, по крайбрежието на Финския залив на Балтийско море. Бреговата линия на Финския залив (330 km) е слабо разчленена, с изключение на района на Виборгския залив, а на юг за разположени големите Копорски, Нарвски и Лужки заливи. Релефът е равнинен с ясно изразени следи от бившия континентален ледник. Голяма част от областта е заета от низини: Виборгска, Приозерска, Вуоксинска, Свирска, Приладожка, Предглинтова, Плюска, Лужка, Волховска и Тихвинска. Южно от Финския залив и Ладожкото езеро се простира високият до 40 – 60 m Балтийско-Ладожки отстъп, т.нар. глинт, явяващ се бряг на древно море. На юг от него е разположено Ордовикското плато, в пределите на което се намира Ижорското възвишение (168 m) и други по-малки. Освен това в предлите на областта попадат части от други възвишения: североизточната част на Лужкото възвишение (до 140 m), Вепсовско възвишение (около 300 m), Тихвински рид, Лемболовско възвишение (до 200 m) и отделни малки височини около Ленинград: Пулковска, Перголовска и др.^[2]

Климат

Климатът е преходен от морски към континентален. Зимата е умерено студена със средна януарска температура от -7 до -11 °C, а лятото е прохладно със средна юлска температура от 15 до 17,5 °C. Територията на областта попада в зоната на високо овлажняване, като годишната сума на валежите е от 550 mm на изток до 850 mm на запад. Снежната покривка се задържа 120 – 160 денонощия, а вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 150 – 170 дни.^[2]

Води

В Ленинградска област има над 25,1 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 50 хил.km, като 95% от територията ѝ принадлежи към водосборния басейн на Балтийско море, а крайните югоизточни райони (5%) – към водосборния басейн на река Волга. Главна река в областта е Нева, изтичаща от Ладожкото езеро и вливаща се във Финския залив на Балтийско море. Към нейния водосборен басейн са големите реки: Вуокса, Волхов, Сяс и Свир, вливащи се в Ладожкото езеро. В Балтийско море се вливат и реките Нарва (в Нарвския залив) и Луга (в Лужкия залив). Подхранването на реките в Ленинградска област е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове (предимно през есента) и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през ноември – декември, а се размразяват през април – май.^[3]

На територията на областта има над 6,8 хил. езера с обща площ около 12,1 хил. km² (езерност 14,42%), в т.ч. около 3,13 хил. езера с площ над 10 дка. Те са разположени неравномерно. Най-много са в северозападната част на региона, където са концентрирани и най-големите. на изток също има много езера, но са предимно малки, а в югозападната част са малко, но са сравнително големи. Голяма част от езерата са с ледников произход, а най-големите Ладожкото и Онежкото езеро са с ледниково-тектонски произход. По долините на големите реки са разположени крайречни езера, а средблатните масиви – блатни езера. По крайбрежието на Финския залив има множество лагунни езера със солена вода, а в източните части на областта – временни карстови езера. Много от езерата са съединен едно с друго с тесни протоци, образуващи езерно-речни системи. На територията на Ленинградска област е разположена южната част (около 55%) на най-голямото европейско езеро – Ладожкото и югозападната част (около 1,6%) на Онежкото езеро. Други по-големи езера са Вуокса и Отрадно на Карелския провлак. Най-големите изкуствени водоеми са Нарвското на река Нарва и Верхнесвирското водохранилище на река Свир, което включва в себе си цялото Онежко езеро.^[3]

Блатата и заблатените земи заемат 9,89% от нейната територия – 8299 km² и са групирани в пет блатни региона: Мшинска блатна система, Берьозови острови във Финския залив, Кургалския полуостров на Финския залив, Свирския залив на Ладожкото езеро и южното крайбрежие на Финския залив.^[3]

Почви, растителност

Преобладаващите почви са подзолисти и блатисти. Най-благоприятни за земеделска дейност са ливадно-карбонатните и алувиалните почви. Голяма част от почвите са силно овлажнени, повишена киселинност и се нуждаят от мелиоративни мероприятия.

Горите заемат 54% от територията на областта, като преобладават бор, смърч, бреза и осика, като са най-разпространени в североизточните райони, а пасищата – 3,2%. Общите запаси от дървен материал се оценяват на 480 млн. m³.^[2]

На 1 януари 2018 населението на Ленинградска област наброява 1 813 677 души (28-о място в Руската Федерация, 1,23% от нейното население). Гъстота 21,62 души/km². Градско население 63,27%. При преброяването през 2010 г. етническия състав е следния: руснаци 92,7%, украинци 2,0%, беларуси 1,1%.

В административно-териториално отношение Ленинградски област се дели на 1 областен градски окръг, 17 муниципални района, 31 града, в т.ч. 16 града с областно подчинение (Бокситогорск), Волхов, Всеволожск, Виборг, Гатчина, Кингисеп, Кириши, Кировск, Лодейно Поле, Луга, Подпороже, Приозерск, Сланци, Соснови Бор, Тихвин и Тосно, 15 града с районно подчинение и 36 селища от градски тип.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ленинградской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Растениевъдството е половината от тази индустрия. Отглеждат се фуражни култури, както и картофи и зеленчуци. Има свиневъдство и птицевъдство.

• Ленинградска област. Икономика и инвестиции Архив на оригинала от 2021-02-11 в Wayback Machine.
• Официален сайт на Ленинградска област