Одеса

През 14 век кримските татари търгуват в района на Одеса. По време на Руско-турската война (1787 – 1792) г. украинските причерноморски казаци завладяват татарското селище Хаджибей (на турски: Hacıbey) и турската крепост Ени Дуния близо до днешния град.

Одеса е официално основана през 1794 г. като руска военноморска крепост в земите, присъединени от Османската империя в резултат на Яшкия мирен договор от 1792 г. Градът е наречен на древната гръцка колония Одесос, която по онова време неправилно е локализирана в района на новия град.

През първите години след основаването на града в него има значителна гръцка общност, както и много българи.^[3]

Французинът Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо е управител на Одеса през 1803 – 1814 г. Избягал от Френската революция, той служи във войската на императрица Екатерина срещу турците. На него градът дължи своето първо градоустройство, нареждан е сред бащите на Одеса.

По време на Кримската война (1853 – 1856) Одеса е атакувана от британските и френските военноморски сили. На 2 февруари 1854 г. в Одеса е създадена българската имигрантска организация Одеско настоятелство.

Градът става най-важното пристанище, изнасящо зърнени храни. През 1866 г. е изградена железопътна линия до Киев, Харков и Яш.

През 18 и 19 век голяма еврейска общност от западните краища на страната се заселва в Одеса, като така градът застава на 1-во място по брой на евреите сред големите градове в Руската империя. По време на пребиваването си през 1886 – 1889 г. в Одеса Иван Вазов пише първия български роман „Под игото“, издаден през 1894 г.

През 1905 г. в Одеса избухва работническо въстание, подкрепено от екипажа на руския броненосец „Потьомкин“ и Лениновата „Искра“. След болшевишката революция от 1917 г. градът е окупиран от няколко военни сили, включително украинската Централна рада, френските, руските червени и бели войски. Накрая през 1920 г. Червената армия овладява Одеса и я обединява с Украинската ССР, която по-късно става учредителка на СССР. През 1921 – 1922 г. градът преживява масов глад, породен от Гражданската война.

През Втората световна война от 1941 до 1944 г. Одеса е окупирана от румънски и германски войски. Градът пада през октомври 1941 г. след на Обсадата на Одеса. Около 280 хил. одесити са убити или депортирани.

На 22 и 23 октомври 1941 г. румънската армия разстрелва 5000 и изгаря 19 000 евреи по разпореждане на диктатора Йон Антонеску.^[4] Градът е освободен от Съветската армия през април 1944 г. Той е сред първите 4 града, наградени със званието „град герой“ през 1945 г.

През 1960-те и 1970-те години градът се разраства значително. През 1970-те и 1990-те години голяма част от одеските евреи емигрират в Израел, САЩ и в други западни държави, изоставяйки цели жилищни комплекси. Вътрешната миграция към Москва и Ленинград също е голяма, като там се образуват одески общности.

Климат

Времето е меко и сухо, като средната януарска температура е -2 °C, а средната юлска – 22 °C. Валежите са само 350 мм годишно.

Одеса е 5-ият по население град в Украйна и най-важният търговски център за страната; в Руската империя през 19 век е 4-ти по население (след Москва, Санкт Петербург и Киев), достигайки до 3-то място през 1910 г.

Брой на населението:

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:^[5]

Управлението на града се осъществява от Одеския градски съвет (градски парламент) и кмета. Изпълнителен орган е Изпълнителният комитет (изпълком) на градския съвет.

Градът се дели на 4 административни района: Киевски, Малиновски, Приморски, Суворовски.

През 1819 – 1858 г. Одеса е най-важното търговско пристанище и военноморска база на страната Руската империя и СССР. На 1 януари 2000 г. кеят на одеското търговско морско пристанище е обявен за свободно пристанище и свободна икономическа зона за 25 г.

Пристанище Одеса е с топла вода. В Одеска област се намират 3-те най-големи пристанища на Украйна, образуващи транспортен възел, свързан и по железен път: в самата Одеса, в гр. Черноморск – на югозапад, в гр. Южне – на североизток.

Нефтопреработващите и химическите заводи в Одеса са свързани със съответните мрежи в Русия и Европейския съюз чрез стратегически нефтопроводи.

След рухването на комунизма през 1991 г. градът остава в получилата независимост Украйна. Днес в Одеса живеят 1,1 млн. души. В града са развити корабостроенето, преработката на нефт, химическата промишленост, металообработването и хранително-вкусовата промишленост. В града има военноморска база.

В Одеса има трамваен, тролейбусен, автобусен транспорт, маршрутки, таксита, катери, фуникульор, планира се изграждане на метро.

Старата му архитектура наподобява повече средиземноморската, отколкото руската, тъй като ѝ има френско и италианско влияние. Семейството на Лев Толстой притежава дворец в града, който съществува и днес.

По-голямата част от къщите са направени от варовик, добиван от разположеното наблизо находище. Изоставените мини са по-късно използвани и разширени от местни контрабандисти. Създаден е сложен лабиринт от подземни тунели под Одеса, известни като „катакомби“. Днес те са туристическа атракция, но разходките в тях са опасни, защото не съществуват точни карти на мрежата.

През 1823–24 г. руският поет Александър Пушкин живее в изгнание в Одеса. В своите писма пише, че Одеса е град, в който „можеш да помиришеш Европа. Говори се френски и има европейски вестници и списания за четене.“

Сред най-известните съветски фигури от шоубизнеса са Михаил Жванецки (хуморист) и Роман Карцев (комик). Успехът им през 1970-те години става повод Одеса да бъде наричана „столица на съветския хумор“. По-късно са основани няколко хумористични фестивала.

Известният филм Броненосецът „Потьомкин“ увековечава въстанието в Одеса през 1905 г. и включва сцена, в която стотици руски граждани са убити на огромното каменно стълбище (днес известно като „Стълбите на Потьомкин“). Това е една от най-запомнящите се сцени за тази филмова епоха. В горния край на стъпалата, които водят надолу към пристанището, стои статуя на Ришельо. Истинското клане обаче се извършва на улиците, а не на самите стълби. Филмът кара мнозина да посетят Одеса, за да видят мястото, където е извършено кръвопролитието. Стъпалата продължават да са туристическа атракция в Одеса. Филмът на Сергей Айзенщайн е направен в „Одеската филмова фабрика“ – една от най-старите кино-студии в Русия.

• Одеска национална академия „Александър Попов“ [1], [2]
• Одеска национална академия по хранителни технологии
• Одеска национална морска академия
• Одеска национална юридическа академия
• Одески държавен екологичен университет
• Одески държавен икономически университет
• Одески национален морски университет Архив на оригинала от 2008-05-01 в Wayback Machine.
• Одески национален политехнически университет [3], [4]
• Одески национален университет „Иля Мечников“
• Аграрна академия – Одеса

Родени в Одеса

• Исак Бабел (1894 – 1940), писател, драматург и сценарист
• Едуард Багрицки (1895 – 1934) – руски поет, преводач и драматург
• Игор Беланов (р. 1960), футболист
• Ален Боске (1919 – 1998), френски писател
• Игор Ганкевич (1962 - 1990), рок-музикант, основател на групата «Бастион» и съосновател на Одеския рок клуб;^[6]
• Ефим Гелер (1925 – 1998), шахматист
• Марк Донской (1901 – 1981), режисьор
• Иля Илф (1897 – 1937), писател
• Валентин Катаев (1897 – 1986), руски и съветски писател, драматург и поет, брат на писателя Евгений Петров
• Спиридон Палаузов (1818 – 1872), историк
• Евгений Петров (1902 – 1942) е псевдонимът на Евгений Петрович Катаев, руски писател-сатирик. Брат на Валентин Катаев
• Леонид Трауберг (1902 – 1990), режисьор
• Леонид Утьосов (1895 – 1982), съветски поп певец, диригент, актьор
• Олга Фрайденберг (1890 – 1955), филоложка класичка, сред пионерите на културологията в Русия

Починали в Одеса

• Иван Инзов (1768 – 1845), офицер
• Кириак Костанди, художник
• Иван Мавроди (1911 – 1981), писател
• Менделе Мойхер-Сфорим (1836 – 1917), писател

Българи, свързани с Одеса

• Петър Абрашев (1866 – 1930), политик, следва право през 1887 – 1890
• Васил Априлов (1789 – 1847), просветен деец, живее в града от 1811
• Христо Ботев (1848 – 1876), писател, учи в града през 1863 – 1865
• Георги Вазов (1860 – 1934), офицер, завършва военно училище през 1880
• Иван Вазов (1850 – 1921), писател, живее в града през 1886 – 1889
• Найден Геров (1823 – 1900), просветен деец, учи в града през 1839 – 1845
• Иван Гюзелев (1844 – 1916), просветен деец, завършва математика през 1871
• Васил Друмев (1840 – 1901), духовник, политик и писател, учи в семинарията през 1858 – 1865
• Алеко Константинов (1863 – 1897), писател, завършва право през 1885
• Михаил Маджаров (1854 – 1944), политик, живее в града през 1886 – 1889
• Сава Муткуров (1852 – 1891), офицер и политик, завършва военно училище през 1872
• Данаил Николаев (1852 – 1942), офицер, завършва военно училище през 1875
• Георги Обретенов (1849 – 1876), революционер, учи във военно училище през 1870 – 1875
• Петър Пармаков (1850 – 1876), революционер, завършва военно училище през 1875
• Порфирий Стаматов (1840 – 1925), юрист, завършва право през 1868, дълги години е съдия в града
• Стефан Стамболов (1854 – 1895), политик, учи в семинарията през 1870 – 1872
• Христо Стоянов (1842 – 1895), юрист и политик, учи в гимназията през 1860 – 1863
• Димитър Тончев (1859 – 1937), политик, завършва право през 1883
• Киро Тушлеков (1846 – 1904), просветен деец, учи в града през 1864 – 1867 и 1869 – 1871
• Добри Чинтулов (1822 – 1886), писател, учи в семинарията през 1840-те
• Димитър Филов (1846 – 1887), офицер, завършва военно училище през 1871; учи в семинарията през 1864 – 1866
• Аврам Аврамов (1859 – 1927), офицер, завършва военно училище през 1880
• Атанас Тинтеров (1856 – 1927), просветен деец, завършва математика през 1881

Други личности, свързани с Одеса

• Иван Бунин (1870 – 1953), писател, живее в града през 1917 – 1919
• Юрий Олеша (1899 – 1960), руски и съветски писател, живее в града през 1902 – 1921

Побратимени градове

Одеса е побратимен град^[7][8] с:

Партньорски градове^[9]

Консулства^[10]

• Битка за Одеса
• Одеска съветска република

• Официален сайт (на английски и руски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Одеса“ и страницата „Одесса“ в Уикипедия на украински и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.