Минск

Столица на Беларус

Минск (на беларуски: Мінск; на руски: Минск; на полски: Mińsk) е град, столица и най-големия град на Беларус, седалище на Общността на независимите държави, както и административен център на Минска област (без да влиза в нейния състав) – има статут на отделна административна област. Населението на града през 2014 г. е 1 921 861 души.[2]

Минск
Мінск
Знаме
      
Герб
53.9022° с. ш. 27.5618° и. д.
Минск
Страна Беларус
Площ409,5 km²
Надм. височина280 m
Население1 992 862 души (1 януари 2024 г.)
4867 души/km²
Агломерация2 645 500 души
ПредседателВладимир Кухарев
Първо споменаване1067 г.[1]
Пощенски код220001–220141
Телефонен код817
МПС код7
Часова зонаUTC+3
Официален сайтminsk.gov.by
Минск в Общомедия

Наименование

Най-вероятно името на града идва от река Менка (Меня), която е приток на река Немига. Хидронимът от своя страна може да се обясни като произход от праиндоевропейския корен „men“ – „малък“, както и на литовски – „menkas“ (малък). В летописите на общоизточнославянски селището е записано като „Мѣньскъ“, „Мѣнескъ“, „Мѣнскъ“.[3] По-късно в наименованието на селището е премахната буквата „Ѣ“ – „Меньск“, „Менеск“, „Менск“.[4]

Географска характеристика

Географско положение

Градът е разположен по югоизточния склон на Минските възвишения, на около 220 метра надморска височина. Той е голям индустриален и културен център с население от около 2 милиона души, разполагащ се на територия от 308 km² от двата бряга на река Свислоч. Разделен е на 9 градски района, като включва и урбанизираното селище Сокол. Има собствен герб и химн.

Климат

Климатът в града е умереноконтинентален. Средните годишни валежи са около 700 mm. През лятото е топло, но не горещо. Средната дневна температура през юли е +18,5 °C. Зимата е мека, с чести затопляния, средната температура през януари е -4.5 °C. През последните години е налице ясна тенденция към повишаване на температурата през зимата.

  Климатични данни за Минск, Беларус 
Месецияну.фев.мартапр.майюниюлиавг.сеп.окт.ное.дек.Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)10,313,618,928,830,932,533,934,630,324,716,010,334,6
Средни максимални температури (°C)−2,1−1,43,812,218,721,523,622,816,710,22,9−1,210,6
Средни температури (°C)−4,5−4,40,07,213,316,418,517,512,16,60,6−3,46,7
Средни минимални температури (°C)−6,7−7−3,32,68,111,713,812,88,23,6−1,3−5,53,1
Абсолютни минимални температури (°C)−39,1−35,1−30,5−18,4−503,81,7−4,7−12,9−20,4−30,6−39,1
Средни месечни валежи (mm)453844426589896860534849690
Източник: Време и климат ((ru))

История

Минск е древен град, чието първо споменаване датира през 1067 г. Много пъти през неговата история е опожаряван напълно и разрушаван от завоеватели, но отново и отново се възстановява от руините и всеки път с подновена външност. За това често е сравняван с митичната птица феникс, която се възражда от пепелта. В Жечпосполита е център на Минско войводство, а в Руската империя на Минска губерния.

Население

ГодинаНаселение
17508000
180011 000
185024 000
188041 700
189790 900
190091 500
1910110 900
1921117 600
1939238 800
1959509 500
1970907 100
19791 262 000
19851 472 000
19901 613 000
20001 688 000
20071 814 000
Етнически състав
Етнос19701979198919992009
Беларуси601 890871 2101 153 9911 333 2221 455 825
Руснаци214 260282 977325 125264 020184 070
Украинци35 21446 22653 24439 94827 362
Поляци941914 64718 47917 58113 420
Евреи47 05846 33239 15410 1415187
Арменци6871096174620391955
Татари21822875292521021239
Азербайджанци217591110215591517
Китайци1349
Туркмени1016
Литовци757695892724935
Араби787
Грузинци324518897828687
Цигани953105613691239573
Молдовани360496839511392
Казахи223297526189386
Афганци326
Турци314
Общо917 4281 273 4961 607 0771 680 5671 697 340

Управление

В Минск се намират парламентът и правителството на републиката.

Административното деление на град Минск е организирано през 1938 година във връзка със значителния ръст на населението на града (до 218 хил. души). С постановление на ЦИК БССР от 17 март 1938 година е създаден Сталински (от 2 ноември 1961 година – Заводски), Ворошиловски (от 2 ноември 1961 година – Съветски) и Кагановичски (от 20 юли 1957 година – Октомврийски) райони.

Административно деление на Минск

В настояще време територията на Минск се дели на 9 административни района:

  1.   Централен район
  2.   Съветски район
  3.   Първомайски район
  4.   Партизански район
  5.   Заводски район
  6.   Ленински район
  7.   Октомврийски район
  8.   Московски район
  9.   Фрунзенски район

Микрорайони:

  • Вяснянка
  • Дражня
  • Захад
  • Зяльони Луг (Зялёны Луг)
  • Каменная Горка
  • Кунцаушчина (Кунцаўшчына)
  • Курасоушчина (Курасоўшчына)
  • Лошица (Лошыца)
  • Малинаука (Малінаўка)
  • Масюкоушчина (Масюкоўшчына)
  • Паудньови Захад (Паўднёвы Захад)
  • Пауночни пасьолак (Паўночны пасёлак)
  • Серабранка
  • Сокал
  • Сосни (Сосны)
  • Сухарава
  • Уручча
  • Усход
  • Чижоука (Чыжоўка)
  • Чирвони Бор (Чырвоны Бор)
  • Шабани (Шабаны)

Икономика

Индустрията е представена от следните отрасли: машиностроене, електроника, текстил, строителство, хранителна промишленост и др.

Инфраструктура

Минск е най-големият транспортен възел на Беларус – разположен е на главната железопътна и шосейна магистрала между Берлин и Варшава на запад и Москва на изток, както и между Прибалтика на север и Украйна – на юг. От Минск започват или преминават почти всички главни магистрали на Беларус – М1(Брест-Орша-Москва), М3(Минск-Витебск), М4(Минск-Могильов), М5(Минск-Гомел), М6(Минск-Гродно), Р23(Минск-Слуцк-Солигорск) и др. Минск разполага с много добре развита мрежа на градския обществен транспорт – освен метрото (2 линии с 28 станции), има и много автобусни и тролейбусни линии, трамваи и крайградска железница. Градът се обслужва от две летища – Минск-1 и Национален аеропорт Минск-2. На Минск-1 не се извършват редовни полети, а всички вътрешни и международни полети се изпълняват от и до Минск-2.

Има 34 висши образователни учреждения, 28 специализирани професионални училища.

Култура

Минск е известен със своите културни забележителности:

  • 16 музея, които включват Националния музей на изкуствата, Музея на изкуствата и културата на Беларус;
  • 11 театъра, някои от тях са Националният театър за опера и балет, Беларуският академичен театър;
  • 20 кина и
  • 139 библиотеки.
Спорт

Известни личности

Родени в Минск
Починали в Минск

Източници

Външни препратки