Робство
Робството е социално-икономическа и правна система, при която хора, наричани роби, са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци.[1] То е особеност на производителните сили в историята на икономиката и на производствените отношения. Робите не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд.[1] Те са собственост на робовладелците и могат да бъдат купувани и продавани от момента на своето залавяне, покупка или раждане. Лишени са от правото да се придвижват свободно, да отказват труд или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците имат правото дори да изтезават и убиват робите си.[2] Думата „робство“ има и по-широка употреба: в обществен смисъл се свързва с подчинение и безправие, а в психологически смисъл се разбира като зависимост: „роб на страстите си“, „робува на амбициите си“ и пр.
,_1905.jpg)
Робството е известно от дълбока древност, но се проявява в различни форми при различните цивилизации. Изглежда, че историческия си произход дължи на практиката военнопленници да бъдат използвани като работна ръка. Такава е съдбата на някои завладени и поробени народи. Културният разцвет на Древна Атина и Древен Рим например е основан на икономика, разчитаща изцяло на робски труд. Аристотел смята, че робството е природен феномен. С прехода от робството към феодализма по-голямата част от работната сила вече не е робска. Въпреки това робството не изчезва, а се запазва в по-голяма или по-малка степен както в рамките на Средновековието, така и Новото време, като процъфтява по време на колонизацията на Америка. Трансатлантическата търговия с роби е най-емблематичната картина на робството поради своята дълготрайност (продължила е няколко века), обхват (засегнала е десетки милиони роби) и историческо въздействие (върху Съединените щати и Африка).
Движението против робството започва също от древността, но придобива нов тласък от края на XVIII век, когато завършва с премахването на робството в повечето страни по света, но не без силна съпротива (Гражданската война в САЩ). Въпреки че робството е осъдено от древни времена, минават векове, преди да бъде премахнато, като днес то е официално забранено във всички държави по света след влизане в сила на Международния пакт за граждански и политически права. Последната отхвърля робството Мавритания през 1981 г. Въпреки това според различни оценки броят на съвременните роби е между 20 и 36 милиона души[3][4][5] — едно от най-ниските относителни равнища в световната история.[6] Повечето от тези хора се намират главно в Южна Азия и са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени дългове или неизпълнени обещания.[7] Съвременното робство е свързано преди всичко с практиката на заробване на длъжници, нови форми на крепостно право, деца-войници, домашни прислужници под строг надзор, насилствени бракове и трафик на хора (главно на жени и деца с цел проституция).[8][9]
Международният ден за възпоменание на търговията с роби и нейното премахване се празнува на 23 август, а Международният ден за премахване на робството се празнува на 2 декември. Множество съвременни международни договори (включително Конвенцията за робството от 1926 г.) забраняват робството и го смятат за престъпление срещу човечеството.
Етимология
Българската дума „роб“ присъства още в старобългарския като „робъ“ с близко до сегашното си значение — роб, крепостен селянин, подчинен, слуга. Предполага се, че тя произлиза от формата в родителен падеж *arbā́ на праславянската дума *ãrbъ (домашен работник, слуга) и сродната *arbȩ („дете“). Тези думи от своя страна се извеждат от праиндоевропейския корен *orbho – „сирак, малко дете, слуга, роб“.[10]
В Западна Европа до X век за роби и за крепостни селяни еднакво се ползва латинската дума „servus“ („слуга“). В повечето съвременни европейски езици наименованието на робите произлиза от средновековно-латинската дума „sclavus“ (английски: „slave“; френски: „esclave“; немски: „Sklave“ и т.н.). Тези форми произлизат от наименованието на славяните, тъй като в Ранното Средновековие много от робите в Западна Европа идват от Централна и Източна Европа.[11][12] В частност Омаядските халифи от Кордова са се снабдявали с роби с помощта на съседите си франки, които извършвали набези през срещуположната граница на франкските владения. Тъй като заловените там роби са славяни, това обяснява произхода на думата в английския език.[13]
История
Възникване на робството и ранен период
Съществуват свидетелства за наличието на робство при много култури още от времето преди най-ранните писмени източници.[14] Предполага се, че робството е рядко в културите на ловци-събирачи, в които общественото разслоение е относително слабо. Смята се, че масовото робство изисква стопански излишъци и сравнително висока гъстота на населението, поради което то вероятно се развива едва с появата на земеделието по време на започналата през XI хилядолетие пр.н.е. неолитна революция.[15]
Ранни археологически сведения за наличие на робство се откриват в праисторически погребения от Долен Египет, датирани към VIII хилядолетие пр.н.е.[16] Най-ранните писмени сведения са части от Законника на Хамурапи, съставен в Месопотамия през XVIII век пр.н.е. В него се предвижда смъртно наказание за тези, които подпомагат бягството на роби. Библията също разглежда робството като отдавна установена институция.[17]
Робството е известно в почти всички ранни цивилизации — Шумер, Древен Египет, Китай, Акадското царство, Асирия, Индия, Древна Гърция, Древен Рим, при маите, ацтеките и инките.[18] В древността човек е можел да попадне в робство заради дългове, за престъпления или като военнопленник; роби са ставали също деца на роби и изоставени деца.[19]
Робството в Античността
Свидетелствата за наличие на робство в Древна Гърция датират още от Микенската епоха. През Класическата епоха 40% (според някои автори дори 80%) от жителите на Атина са роби.[20] Аристотел приема теорията за естественото робство, според която някои хора са роби по природа,[21][22] докато стоиците се придържат към възгледа за естественото равенство на всички хора и критикуват робството като противоречащо на природните закони.[23] Сигурно е, че Древна Атина е притежавала най-голям брой роби, които достигат 80 000 през VI и V век пр.н.е.[24] От две до четири пети от населението на града са роби.[25]
Робството съществува в Древен Рим от самото му възникване, но с териториалното разширение на Римската република в робство попада населението на цели географски области, което създава значителен приток на роби в Европа и Средиземноморието. Гърци, илири, бербери, германи, траки, гали, евреи, араби и хора от много други етноси са превърнати в роби, използвани не само за работа, но и за забавления (например като гладиатори или сексуални роби). Общият брой на заробените хора през съществуването на Римската държава се оценява на поне сто милиона души.[26]
Големият брой на робите в Древен Рим води до периодични робски въстания, най-известното от които е въстанието на Спартак в началото на I век пр.н.е. Към края на Републиката робството се превръща в жизненоважен икономически стълб за богатството на Рим.[27] Смята се, че 25% или повече от населението на Древен Рим е съставено от роби.[28] Робите нямат отделна стая за спане и спят в някой от ъглите на къщата. Хранят се с остатъците от храната на господарите си. Не им е разрешенo да се женят. Според някои учени, робите представляват 35% или повече от населението на тогавашна Италия.[29] Оценките за броя им по времето на Римската империя е от 60 до 100 милиона, като 400 000 са в столицата Рим.[30][31]
Робството през Средновековието
В Европа
Мащабна търговия с роби се извършва предимно на юг и изток през Ранното Средновековие в Европа: Византийската империя и мюсюлманският свят се снабдяват с роби от езическите области в Централна и Източна Европа (заедно с Кавказ и Тартария). [32][33][34] Търговията с европейски роби достига своя връх през 10 век след бунта на занджи, който предизвиква използването на африкански роби в арабския свят.[35][36]
През Средновековието Испания и Португалия са сцена на почти постоянно мюсюлманско нашествие в преобладаващо християнски райони. Периодични набези от Андалусия опустошават иберийските християнски царства, като тези експедиции се връщат обратно с плячка и роби. В нападение срещу Лисабон (Португалия) през 1189 г. халифът Абу Юсуф Якуб ал-Мансур взима в плен 3000 жени и деца, а управителят на Кордоба в последвала атака срещу Силвиш (Португалия) през 1191 г. взима 3000 християни роби.[37] От XI до XIX век в Северна Африка берберски пирати извършват нападения срещу европейските крайбрежни градове, хващат християни роби и ги продават на робските пазари в страни като Алжир и Мароко.[38][39]
Във Великобритания робството продължава да се практикува след падането на Рим. Законите в средновековен Уелс предвиждат робски статут. Търговията нараства след нашествията на викингите, с големи пазари в Честър[40] и Бристъл[41]. По времето на Книгата на Страшния съд (1086 г.) около 10% от населението е съставено от роби.[42] Робството в средновековна Европа е толкова често срещано явление, че Католическата църква многократно го забранява.[43] През 1452 г. обаче папа Николай V издава папска була Dum Diversas, която предоставя на царете на Испания и Португалия правото да обрекат мюсюлмани, езичници и всякакви други невярващи на вечно робство, легитимирайки по този начин търговията с роби в резултат на война.[44]. Папа Павел III забранява поробването на местните американци през 1537 г. в папската си була Sublimus Dei.[45] Доминикански монаси, които пристигат в испанското селище Санто Доминго, категорично осъждат поробването на местните американски жители. Заедно с други свещеници те осъждат отношението към тях и го категоризират като несправедливо и незаконно в аудиенция с испанския крал и Кралската комисия.[46]
Византийско-османските войни довеждат до залавянето на стотици хиляди европейци, предимно от пирати; заловените са продадени като роби в Северна Африка и Османската империя между XVI и XIX век.[47][48] Набезите за роби са извършвани най-вече от араби и бербери, не толкова от османски турци. Търговията с роби се е извършвала на специални тържища, каквито е имало в повечето малки градове.[49]
Кръвният данък представлява насилствено отвеждане на малки християнски момчета от домовете им, насилствено налагане на исляма и записване в корпуса на еничарите — специална военна класа в османската армия, с решаващо значение при османските нашествия в Европа.[50] Повечето военни командири в османската армия, везири на султана и други управници в империята са набирани по този начин.[51][52][53] Наложниците в харема на османския султан се състоят основно от купени робини, като преобладават тези от християнски произход.
В арабския свят и Близкия изток
В ранните ислямски държави на Западен Судан (днес Западна Африка), включително Гана (750 – 1076), Мали (1235 – 1645), Сегу (1712 – 1861) и Сонгай (1275 – 1591), около една трета от населението е съставено от роби.[54] Арабската търговия с роби продължава от 7. век до около 60-те години на 20 век под една или друга форма.
Ибн Батута няколко пъти показва, че е получавал закупени роби.[55] Великият учен от 14. век Ибн Халдун пише: „Чернокожите народи са като правило лесно подчиняеми на робство, защото те имат малко малко (същество) човешко и притежават качества, подобни на тези на тъпи животни“.[56] Робите са закупени или заловени на границите на ислямския свят и след това внесени до основните центрове в Близкия изток, където са робските пазари, на които са разпродадени.[57][58][59] В същото време много роби в региона са внесени от Централна Азия и Кавказ, а също така взети във войните с християнските народи на средновековна Европа. Историците смятат, че от 650 до 1900 година, между 10 и 18 милиона души са поробени от арабските търговци на роби и са взети от Европа, Азия и Африка през Червено море, Индийския океан, и пустинята Сахара.
Робството в ново време
Османска империя
В Османската империя робството е широко разпространено, като в роби се превръщат както славяни и европейци от север, така и африканци от юг. Пропорцията на робите сред населението варира, като е по-голяма в градовете – през 1609 г. робите са около една пета от населението на столицата Константинопол[60] Според митнически статистически данни от XVI и XVII век, от района на Черно море между 1450 и 1700 г. в Константинопол са пристигнали около 2,5 милиона роби.[61] Робите се използват за различни цели: те служат като еничари, моряци, занаятчии, домашни слуги, евнуси и наложници в харемите. Освен това роби, които са специално обучени и имат способности, биват назначавани на високи административни постове, демонстрират изключителна лоялност и допринасят за развитието на империята[62].
След реформите, инициирани по време на Танзимата, робството постепенно е премахнато и към края на XIX век търговията с роби в Османската империя се практикувала само контрабандно.
Азия
Африка
Америка
Близкият изток
Форми на робство в съвременната епоха
Заробване на длъжници
Заробване за дългове (известен и като принудителен труд) е залог, обещание за труд или услуги като обезпечение за погасяване на дълг или друго задължение на дадено лице. Необходимите за погасяване на дълга тип услуги могат да бъдат неопределени, а също така продължителността на услугите може да е за неопределен срок. Може да се предава от поколение на поколение.
Заробването за дългове е описано от Организацията на обединените нации като форма на съвременното робство и търси начини за премахване на практиката. Повечето страни се подчиняват на това изискване, но практиката е все още широко разпространена в Южна Азия.[63][64] В Индия е законово премахнато през 1976 г., но въпреки това остава широко разпространена.
Деца-войници
Използването на деца за военни цели може да представлява пряко участие във въоръжени действия, служене като портиери, шпиони, куриери, съгледвачи, или за политически изгоди – като жив щит или за пропаганда.
През цялата човешка история и в много култури, децата участват във военните кампании.[65] В Първата световна война, във Великобритания 250 000 момчета под 19-годишна възраст успяват да се присъединят към армията.[66] Във Втората световна война деца-войници се сражават в цяла Европа – във Варшавското въстание, в еврейската съпротива и в съветската армия.[67][68][69]
От 1970 г. насам редица международни конвенции влизат в сила, които се опитват да ограничат участието на децата при въоръжени конфликти; независимо от това използването на деца във военни сили, както и активното им участие във въоръжени конфликти е широко разпространена.
Деца-войници са открити от Централна Америка да района на Големите езера на Централна Африка, и от Белфаст в северната част до Ангола в южната. Децата са лесни мишени за набиране за военни цели, защото лесно попадат под различни влияния. Много от тях са иззети и назначени със сила. Днес това се счита за една от формите на съвременно робство.
Насилствени бракове
Принудителен брак е брак, при който едната или двете страни се женят без да са дали съгласието си за това, против волята си.[70] Принудителният брак се различава от уредения брак, в който двете страни се съгласяват да им бъде оказана помощ, или от родителите, или от трета страна (сватовник) при определянето на съпруг, въпреки че понякога разликата между двата брака е трудно различима. Принудителният брак все още се практикува в различни култури по света, особено в части от Южна Азия и Африка. Днес той се разглежда като форма на съвременно робство.
Вижданията на ООН за принудителния брак е, че е форма на злоупотреба с правата на човека и нарушава принципа на свободата и независимостта на индивида. Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че правото на жената да избира съпруг и влиза свободно в брак е в центъра на равенството, живота и достойнството на всяко човешко същество.[71]
Трафик на хора
Трафикът на хора в същността си е търговия с хора, най-често с цел сексуално робство, принудителен труд или друг вид сексуална експлоатация.[72][73][74][75][76] Това може да включва принудителни бракове, извличането на органи или тъкани, включително сурогатно майчинство или премахване на яйцеклетки.
Трафикът на хора може да се провежда в рамките на една страна или на мултинационално ниво. Той е считан за престъпление срещу човечеството поради нарушаване на правата на жертвите и е осъден като нарушение на човешките права от международни конвенции.[77][78][79][80]
Премахване на робството
Робството съществува в една или друга форма през цялата човешката история наред с различни движения през различните периоди за освобождение на големи или малки групи роби.
Испанската колонизация на Северна и Южна Америка предизвиква дискусии за правото на поробване на американските индианци. Забележителен критик на робството в испанските колонии е Бартоломе де лас Касас, който се противопоставя на поробването на коренните жители на Америка, а по-късно и на африканците.
Един от първите протести срещу робството идва от немски и холандски квакери в Пенсилвания през 1688 г. Един от най-важните етапи в кампанията за премахване на робството в целия свят настъпва в Англия през 1772 г., с британския съдия лорд Менсфийлд, който иска да обяви робството за незаконно в Англия. Парламентът на Британската империя забранява робството в почти всички свои територии през 1833 година.
В САЩ забраната влиза в сила през декември 1865 година с XIII поправка към конституцията – 8 месеца след края на Американската гражданска война.
