Старомонголска писменост
Старомонголската писменост (на монголски: Монгол бичиг, ᠮᠣᠩᠭᠣᠯ
ᠪᠢᠴᠢᠭ᠌) е първата монголска писменост, създадена конкретно за монголския език. Тя е най-разпространената в Монголия до въвеждането на кирилицата в страната през 1946 г.
| Старомонголска писменост | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | азбука |
| Езици | монголски език |
| Създател | Тататунга |
| Период на използване | ок. 1204 – 1941 (като основна писменост) от 1941 г. (като вторична писменост) |
| Производни писмености | манджурска писменост, вагиндра |
| Посока на писане | от горе надолу, от ляво надясно |
| ISO 15924 | Mong |
| Уникод име | Mongolian |
| Уникод диапазон | U+1800 – U+18AF U+11660 – U+1167F |
| Старомонголска писменост в Общомедия | |
Традиционно се изписва по вертикални линии, от горе надолу, от ляво надясно. Произлиза от староуйгурската азбука и има отделни букви за гласни и съгласни. Най-старият оцелял паметник на старомонголската писменост е т.нар. Чингисов камък от 1224 г.[1][2] Пригодена е и за други езици, като например ойратски и манджурски. Старомонголското писмо все още се използва в Монголия и Вътрешна Монголия. Операционните системи обаче въвеждат поддръжката на старомонголската писменост особено бавно, като повечето от тях все още не я поддържат напълно и не могат да я визуализират правилно.
Букви
| Символ | Транслитерация | |||
|---|---|---|---|---|
| начален | среден | краен | латиница[3] | кирилица |
 |  |   | a | А |
 | e | Э | ||
 | 
|  | i, yi | И, Й, Ы, Ь |
 |  |  | o, u | О, У |
 |  |  | ö, ü | Ө, Ү |
 | 
| | n | Н |
 |  | ng | Н, НГ | |
 |  |  | b | Б, В |
 |  | p | П | |
 |  |  | q | Х |
 |  |  | ɣ | Г |
 |  | k | Х | |
 | g | Г | ||
 |  |  | m | М |
 |  |  | l | Л |
 |  |  | s | С |
 |  |  | š | Ш |
 |    |  | t, d | Т, Д |
 | | č | Ч, Ц | |
 |  | ǰ | Ж, З | |
 |  | y | *-Й, Е*, Ё*, Ю*, Я* | |
 |  |  | r | Р |
 |  | v | В | |
 |  | f | Ф | |
 |  | ḳ | К | |
 | | (c) | (ц) | |
 | | (z) | (з) | |
 |  | (h) | (г, х) | |
