Search

Суфизъм

Заглавието на тази статия може да се сбърка със софизъм.

Суфизмът или тасаууф (на арабски: تصوّف, ṣūfīya, تَصَوُّف, tasawwuf; Sufismus, Sufitum, Sufik) е аскетично течение в исляма до 9 век, стремящо се към разкриването на негови скрити мистични измерения.[1][2][3] Последователите на суфизма се наричат суфии или дервиши.

Мавзолей на Фарид ад-дин Аттар в Нишапур, Иран
Турски дервиш 1860 г.
Дервиши при церемония сема в Истанбул, Турция
Турският инструмент ней

Класическите суфистки учители дефинират суфизма като „учение, чиято цел е поправянето на сърцето и отвръщането му от всичко друго, освен от Аллах Теаля“[4] или като „учение, чрез което човек може да научи как да пътува в Божественото присъствие, да пречисти вътрешната си същност от нечистотата и да я разкраси с различни похвални черти“. Традиционни суфистки практики са повтарянето на имената на Аллах Теаля(зикр)[5] и аскетизма.

Суфизмът възниква и събира последователи сред мюсюлманите в края на 7 век като реакция срещу все по-светския характер на халифата на Умаядите. През следващото хилядолетие суфизмът се разпространява на няколко континента и сред различни култури, развиван първоначално на арабски, а след това и на персийски, турски и други езици.[6]

Най-ранните известни суфисти са самотни мистици, които привличат последователи със силата на личната си святост. Те обучават учениците си как да станат „приятели на Бога“, а онези, които постигат духовно осъществяване, на свой ред учат други. Постепенно неформалната връзка между учители и ученици се формализира с изграждането на тарики (ордени), които са свързани всеки с различен суфистки светец и могат да бъдат шиитски, сунитски, смесени или необвързани. Обикновено извеждат духовното си родословие от пророка Мохамед чрез неговия братовчед и зет Али ибн Абу Талиб, като най-важното изключение е орденът Накшбандия, който свързва началото си с първия халиф Абу Бакр.[7]. Орденът Кадир произлиза от Абд ал Кадир Джилани, орденът Рифаи – от Ахмад Рифаи и т.н.[8] В миналото суфистки ордени като Мевлеви, Накшбенди и Халвенти извършват мисионерска дейност и участват активно в разпространяването на исляма.

Дервиши

 Основна статия: Дервиш

По пътя на един дервиш има следните станции, които той трябва да овладее:

  • Schari'a („ислямски закон“)
  • Tariqa („мистичния път“)
  • Haqiqa („истина“)
  • Ma'rifa („вяра“)

Суфистки учители

Европа

Източна Европа

Западна Европа

  • Abdal Hakim Murad (роден 1960 г., Великобритания)
  • Frithjof Schuon (1907 – 1998 г., Швейцария)
  • Llewellyn Vaughan-Lee (роден 1953 г., Великобритания)
  • Martin Lings (1909 – 2005 г., Великобритания)
  • Muhammad Imdad Hussain Pirzada (роден 1946 г., Великобритания)

Северна Америка

  • Hamza Yusuf (роден 1958 г., САЩ)
  • Hisham Kabbani (роден 1945 г., САЩ)
  • M. A. Muqtedar Khan (роден 1966 г., САЩ)
  • Seyyed Hossein Nasr (роден 1933 г., САЩ)
  • Zaid Shakir (роден 1956 г., САЩ)

Азия

Източна и Централна Азия

Южна Азия

  • Abdul Latif Chowdhury Fultali (1913 – 2008 г., Бангладеш)
  • Akhtar Raza Khan (роден 1943 г., Индия)
  • Meher Ali Shah (1859 – 1937 г., Индия)
  • Qamaruzzaman Azmi (роден 1946 г., Индия)
  • Shibli Nomani (1857 – 1914 г., Индия)
  • Tahir-ul-Qadri (роден 1951 г., Пакистан)

Югозападна Азия

Левант и Африка

Суфистки ордени

Ислямски ордени

  • Ahiyya
  • Alawiyyah
  • Azeemia
  • Aissaoua
  • Badawiyya (Badawi)
  • Kunta (Mauren), Baqqa'iyya
  • Bayramiyya/Bayrami
  • Bektaschiyya/Bektaschi
  • Burhaniyya/Burhani
  • Boutchichiya
  • Chishtiyya/Chishti
  • Dandarawiyya
  • Darqawiyya/Darqawi
  • Dhahabiyya
  • Dscha'fariyya
  • Dscherrahiyya/Dscherrahi
  • Faruki
  • Ghamkoliya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
  • Ghamkol Sharif (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
  • Ghamkoliya Iqbaliya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
  • Ghamkoliya Nooriya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
  • Haziriyya/Haziri
  • Haksariyya
  • Hayatiyya/Hayati
  • Isma'iliyya
  • Khalwatiyya/Halveti
  • Khatmiyya
  • Kubrawiyya
  • Maktab Tarighat Oveyssi Shahmaghsoudi
  • Malamiyya/Malami
  • Mevleviyya/Mevlevi
  • Mouridiyya/Muriden
  • Nadiriyya/Nadiri
  • Naqschbandiyya/Naqschbandi
  • Nasiriyya
  • Nimatullahi
  • Nur Ashki Jerrahi Sufi Order
  • Nuraniyya
  • Nurbakhshiyya/Nurbakhshi
  • Qadiriyya/Qadiri
  • Ramazaniyya/Ramazani
  • Raschidiyya
  • Rifaiyya/Rifai, Rufaiyya/Rufai
  • Safawiyya
  • Salihiyya
  • Sanussiyya/Senussi
  • Suhrawardiyya/Suhrawardi
  • Schadhiliyya
  • Tidschani/Tidschaniyya
  • Yaschrutiyya
  • Yeseviyya/Yesevi-Tariqa

Неислямски ордени

  • Sufi Movement International
  • Sufi Order International
  • Sufism Reoriented
  • Golden Sufis

Литература

  • James Fadiman, Robert Frager, Essential Sufism. HarperOne, New York 1999, ISBN 978-0-06-251475-2
  • Reynold A. Nicholson, Studies in Islamic Mysticism. Cambridge University Press, Cambridge 1979, ISBN 978-0-521-29546-8
  • Yaşar Nuri Öztürk, The Eye of the Heart. An Introduction to Sufism and the Tariqats of Anatolia and the Balkans
  • ʿAbd al-Qadir as-Sufi, Was ist Sufismus? Eine Einführung in Geschichte, Wesen und meditative Praxis der islamischen Mystik. O. W. Barth, Bern/München/Wien 1996, ISBN 3-502-65496-4.
  • Éric Geoffroy, Initiation au soufisme. Fayard, Paris 2004, ISBN 2-213-60903-9.

Източници

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Суфизъм
Взето от „https:https://www.search.com.vn/wiki/index.php?lang=bg&q=Суфизъм&oldid=12122426“.
🔥 Top keywords: Ед ШийрънБългарияНачална страницаБорова процесионкаФейсбукШампионска лига на УЕФАИзпълнителна властДържавно устройство на БългарияСпециални:ТърсенеХристо БотевИскърСписък на държавите от Африканския съюз по населениеРичард БакманСписък на реките в България по дължинаКатегория:Произведения на Христо БотевМарицаD2НигерияБългарска азбукаДубайРеал Мадрид КФКенияСписък на страните по телефонен кодВили КазасянФантомът от ОператаHell's Kitchen БългарияВеликденКоклюшЕргенътЕгипетХалифакс (Западен Йоркшър)Парламентарна републикаСофияИранИван ВазовРегистрационен номер на МПС (България)Виктор АнгеловАдам и ЕваДимитър Главчев