Удмуртски език

Удмуртският език (самоназвание: удмурт кыл) е езикът на удмуртите, които населяват Република Удмуртия в състава на Руската федерация. Близък е до езиците коми и коми-пермякски. Използва разширен вариант на кирилицата с прибавени букви Ӝ/ӝ, Ӟ/ӟ, Ӥ/ӥ, Ӵ/ӵ, Ӧ/ӧ, които не се използват от други езици.

Удмуртски език
удмурт кыл
СтранаРусия, Удмуртия
РегионУдмуртия
Говорещи340 000 (2010)
Писменосткирилица
Систематизация по Ethnologue
-Уралски
.-Пермски
..→Удмуртски
Официално положение
Официален в Удмуртия (Русия)
Регулатор---
Кодове
ISO 639-1---
ISO 639-2udm
ISO 639-3udm
Удмуртски език в Общомедия

Граматика

Неофициална латинска писменост

A aB bC cÇ çD dE eF fG g
H hI ıİ iÏ ïJ jŽ žDʑ dʑK k
L lM mN nO oÖ öP pR rS s
Ş şT tU uV vX xY yZ z

Удмуртският е аглутинативен език, който използва окончания за изразяване на притежание, време, начин и т.н. Не притежава категорията „род“. Във фонетиката няма разлика между дълги и кратки гласни, нито вокална хармония.

Морфология

Имената не се различават по форма, като една форма може да бъде съществително, прилагателно, глагол или наречие, например из означава „камък“ и „каменен“, пӧсь – „топлина, топъл, топло, топля“. Има 15 падежа, които се изразяват с неизменяеми окончания. Само в единствено число може да има промяна в окончанията от -e, -ед, -ез в , -ыд, -ыз, особено при думи, означаващи части на тялото, членове на семейството и др., например киы (ки + ы = „ръката ми“), киыд (ки + ыд = „ръката ти“) и киыз (ки + ыз = „ръката му/й“). Притежателното местоимение за 3 лице играе ролята и на определителен член.

Глаголната система се характеризира с три наклонения: изявително, повелително и условно. Изявителното наклонение има 3 времена: сегашно, бъдеще, минало, както и преизказна форма изразена със спомагателен глагол (вал – говорещият е очевидец, вылэм – говорещият не е очевидец).

Словоредът е свободен.

Речников състав

Около 10 – 30% от удмуртските думи са заемки от татарския език, както и от руския.

Вижте също

Външни препратки