A

латинска буква
Буква A a
Латиница
  AaBbCcDd 
EeFfGgHhIiJj
KkLlMmNnOoPp
QqRrSsTtUuVv
 WwXxYyZz 

A е първата буква от латинската азбука. Използва се практически във всички азбуки на латинска основа.[1] Буквата идва от гръцката буква алфа (Α, α), финикийската алеф, и етруската А.[2][3][4]Обозначава най-вече гласният звук [æ], но понякога и други варианти на този звук, например [ɑː] или [ɑːr]. Ползва се в състава на диграфи (например в латинския език – ae, а по-късно в транскрипцията – æ) или се снабдява с диакритични знаци.

История

За буквата А се предполага, че произлиза от египетските йероглифи и протосемитското писмо. Към 1600 пр. Хр. във финикийската азбука се появява буква наречена буква А. Нейното име е родствено от древните гърци.


Египетски йероглиф
„волска глава“

Протосемитска
„волска глава“

Финикийския алеф

Гръцката алфа

Етруската A

Римското A

Вижте също

Източници