Archaeplastida

Archaeplastida са голяма група еукариоти, състояща се от червени и зелени водорасли и висши растения (Embryophyta), заедно с малка група, наречена на Glaucophyta.[1] Пластидите (хлоропластите) на всички тези организми са ограничени от две мембрани, което предполага, че са се развили директно от ендосимбионтни цианобактерии. Във всички останали групи, пластидите са заобиколени от три или четири мембрани, което предполага, че са придобити вторично от червени или зелени водорасли.

Архепластиди
Класификация
надимперия:Биота (Biota)
надцарство:Еукариоти (Eukaryota)
подимперия:Diaphoretickes
надцарство:Архепластиди (Archaeplastida)
Научно наименование
Adl, 2005
Обхват на вкаменелости
калимий – настояще, 1600 – 0 Ma
Архепластиди в Общомедия
[ редактиране ]

Въпреки че много проучвания сочат, че формата Archaeplastida е монофилетична група[2] проучване от 2009 г. твърди, че те в действителност са парафилетични.[3] Обогатяването със знания за нови гени на червени водорасли в едно скорошно проучване показва монофилетичност на Plantae (Archaeplastida), както и монофилетичност между червени/зелени водорасли и другите клонове.[4] Това изследване дава представа за това колко богатите данни за гените на червени водорасли са от решаващо значение за определяне на спорни въпроси в еволюцията на еукариоти и за разбиране на сложните модели на наследственост.

Клетките на Archaeplastida обикновено нямат центриоли и имат митохондрии с гладки кристи. Обикновено имат клетъчна стена, изградена от целулоза, а хранителните резерви се съхраняват под формата на скорбяла. Все пак тези особености не са уникални и са характерни и за други еукариоти. Основното доказателство за монофилетичността на групата Archaeplastida идва от генетични изследвания, които показват, че вероятно пластидите имат еднакъв произход, като и това доказателство се оспорва.[5][6] Фотосинтезиращи организми с пластиди от различен произход (като кафяви водорасли, например) не принадлежат към Archaeplastida.

Archaeplastida се поделят на две основни еволюционни линии. Червените водорасли са пигментирани с хлорофил A и фикобилипротеини, като повечето цианобактерии. Зелените водорасли и сухоземните растения – заедно известни като Viridiplantae (от латински: зелени растения) или Chloroplastida са пигментирани с хлорофили A и B, но липсват фикобилипротеини. Glaucophyta имат типични за цианобактериална пигменти и са необичайни със запазването на клетъчната стена на техните пластиди (наречени цианели).[7]

Филогения

Archaeplastida

Glaucophyta



Rhodophyceae



Viridiplantae (Chloroplastida)

Chlorophyta

Ulvophyceae



Trebouxiophyceae



Chlorophyceae





Chlorodendrales



Prasinophyta



Mesostigma



Charophyta

Други групи



Streptophytina

Charales



Plantae









Източници