Алмати

бивша столица на Казахстан и най-големият град на страната

Алматѝ (на казахски: Алматы́, произнася се Алматъ̀; до 1921 г. Верний, на руски: Верный, до 1992 г. Алма̀ Ата̀, на руски Алма-Ата) е най-големият град в Казахстан. Населението на града през 2016 г. е 1 713 220 души.[1]

Алмати
Алматы
Знаме
      
Герб
43.24° с. ш. 76.915° и. д.
Алмати
Страна Казахстан
ОбластАлматинска област
Площ682 km²
Надм. височина785 m
Население2 147 113 души (2022)
3148 души/km²
КметЕрболат Досаев
Основаване1854 г.
Пощенски код050000, 050063
Телефонен код727
МПС код02, A
Официален сайтwww.almaty.gov.kz
Алмати в Общомедия

Към 2022 г. в града живеят 2,1 млн. души, също така е център на агломерация с население от 2,5 млн. души.

Произход на името

Алмати означава място с ябълки. То се дължи на факта, че в покрайнините на града растат диворастящи ябълки. В тази част на страната ябълката е опитомена от диворастящия вид Malus sieversii.

История

През 1854 г. отряд сибирски казаци от град Омск основава военния пост Заилийски. Година по-късно селището е преименувано на Верний, останало до 1921 г., когато е възприето името Алма-ата (Баща-ябълка), наложено от болшевиките.

През 1911 г. мощно земетресение унищожава почти целия град. Оцелява единствено руската православна катедрала. През 1920-те години със завършването на Туркестано-Сибирската железопътна линия Алмати става важна възлова гара по трасето.

През 1929 г. градът става столица на Казахската ССР. През 1991 г. в града е обявена независимостта на Република Казахстан от СССР. Остава столица до 1998 г., когато президентът Нурсултан Назърбаев взема решение да премести столицата в Астана.

Понастоящем градът остава най-важният икономически, културен, научен център на средноазиатската република.

География

Градът е разположен в югоизточните части на Казахстан. От трите си страни е заобиколен с планини, разположен в подножието на северните склонове на Заилийския Алатау, най-северния хребет на Тян Шан.[2]

В северната част на града надморската височина е 500 m, в южните жилищни комплекси на височината достига 1500 – 1700 m, в района Медео и Каменското плато, където се усеща влиянието на ледниците.[2]

Климат

Климатът в Алмати е умереноконтинентален, с много топло лято и студена зима. Средната годишна температура е 10 °C. Най-студеният месец е януари, със средна температура от -4,7 °C, а най-горещият е юли (23,8 °C). Образуването на слана обикновено започва в средата на октомври и може да се наблюдава до края на април. Температурите от декември до февруари могат да бъдат ниски. Средно годишно, дните с температура, надвишаваща 30 °C, са 36. Годишното количество на валежите е от 650 до 700 mm. Една трета от валежите падат през април и май. Ниски температури и снеговалежи не са необичайни и за месец май, а най-късното отбелязване на снеговалеж е през 17 юни 1987 г.

  Климатични данни за Алмати 
Месецияну.фев.мартапр.майюниюлиавг.сеп.окт.ное.дек.Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)18,219,028,033,235,139,343,440,538,131,125,419,243,4
Средни максимални температури (°C)0,72,28,717,322,427,530,029,424,216,38,22,315,8
Средни температури (°C)−4,7−33,411,516,621,623,823,017,69,92,7−2,810,0
Средни минимални температури (°C)−8,4−6,9−1,15,911,015,818,016,911,54,6−1,3−6,45,0
Абсолютни минимални температури (°C)−30,1−37,7−24,8−10,9−72,07,34,7−3−11,9−34,1−31,8−37,7
Средни месечни валежи (mm)34437510710657473027605642684
Брой на дните с валежи5.86.19.59.69.97.35.33.53.66.56.55.779.3
Източник: Hong Kong Observatory [1]

Население

Население по години
1854[3]1859[3]1897[3]1913[3]1926[3]1939[3]1959[3]
470500018 42340 00045 400222 000456 000
1970[3]1979[3]1982[3]1989[3]1999[3]2003[4]2005[4]
665 000899 7001 000 0001 071 9001 129 4001 149 6411 209 485
2007[4]2009[4]2011[4]2013201520152016[1]
1 287 2461 361 8771 414 0171 475 5791 507 5091 552 3491 716 779

Етнически състав

Към 2015 г. етническият състав на Алмати е както следва:[5]

  казахи (56.99%)
  руснаци (28.47%)
  уйгури (5.41%)
  корейци (1.85%)
  татари (1.41%)
  азери (0.67%)
  украинци (0.66%)
  узбеки (0.60%)
  други (3.94%)

Икономика

Международно летище Алмати.
Станция в алматинското метро.

Аламати генерира близо 20% от БВП на Казахстан.[6] Градът е крупен финансов център в Централна Азия, като финансовите услуги представляват един от най-големите отрасли в града. Сектор на услугите заема 77% от икономиката на града, промишлеността заема 32,9%, а селското стопанство – едва 0,1%. Развити са хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, металургията, производството на хартия и строителни материали.

Транспорт

Казахстанското железопътно дружество разполага с две жп гари в града. Въздушният транспорт е представен от международно летище Алмати, разположено на 15 km североизточно от града.

Градският транспорт е представен от множество автобусни и тролейбусни линии, а от 1 декември 2011 г. разполага и с метрополитен. До 2015 г. в Алмати са се движили и трамваи, но след това са спряни от опериране. През 2016 г. е премахната и контактната мрежа на трамваите в града, но има план за неговото възстановяване.

Олимпийска кандидатура

През 2005 г. градът издига кандидатурата си за домакин на Олимпийски игри 2014. Кандидатурата на града отпада.

Забележителности

Православна църква в Алмати

Околностите на Алмати са част от Иле Алатауския национален парк, разположени в подножието на планинската верига Заилийски Алатау. На юг от града се намира връх Коктюбе (1070 m), който е част от планинската верига Заилийски Алатау. До върха, където има наблюдателна площадка, се стига с лифт. Оттам се разкрива живописна панорама на „Южната столица“ на Казахстан. Любителите на активния отдих и приключенския туризъм могат да посетят околностите на Алмати. Екскурзиите пеш и изкачването в планината са край високопланинската пързалка „Медео“ и ски курорта „Шъмбулак“.[2]

Международни отношения

Побратимени градове

Градове-партньори

Източници

Външни препратки