Андрес Иниеста

Напуска селцето си където е тренирал футбол едва 8-годишен и се мести в Албасете. Именно в юношеската школа на едноименния местен тим Иниеста се оформя като футболист. Големите отбори бързо забелязват таланта на младока, който е избран за най-добър играч на детското първенство в Испания. Барселона веднага го взима в юношеския си състав когато е 12-годишен. При каталунците Андрес доразвива таланта си и преминава през всички формации на клуба.

На 29 октомври 2002 година Луис ван Гаал дава шанс на младока (тогава е на 18 години) и той прави своя дебют за първия отбор в мач от Шампионската лига срещу белгийския Брюж.

През сезон 2004 – 2005 Иниеста е неизменен титуляр и взима участие в 37 от 38 мача в Примера Дивисион, най-много от всички състезатели на Барселона.

Със Самюъл Ето'о и Роналдиньо сформират нападателно трио на Барса.

През сезон 2005 – 2006 поради контузията на Шави, той е твърд титуляр за отбора.

Приносът му към отбора и талантът му е оценен и от новия треньор Франк Рийкард.

На 22 август 2006 г. Иниеста вдига трофея Хуан Гампер. Той е и капитан на отбора за турнира, а на финала Барселона побеждава Байерн Мюнхен с 4:0.

На 19 юли 2008 г. Реал Мадрид отправя оферта към играча, но каталунците действат светкавично и му предлагат нов договор. Иниеста преподписва и настоящият му договор с Барселона е до месец юни 2014 г. Финансовите условия в него не са споменати, но според медиите на Иберийския полуостров Иниеста ще получава заплата от 5 милиона евро годишно.

Клаузата за освобождаването му от Барселона е нараснала близо два пъти и половина и вече е 150 милиона евро.^[3]На 24 септември 2008 г., Андрес Иниеста е избран като един от новите капитани на Барселона, след като бившия заместник-капитан Роналдиньо напуска в посока Милан.

Всичките други капитани също са от школата на Барселона. Това са Карлес Пуйол, Шави и Виктор Валдес. На 6 май 2009 г. в допълнителното време от полуфинала на Шампионската лига срещу Челси на Стамфорд Бридж, отбелязва изравнителното попадение за 1:1, с което класира Барселона на финала в най-комерсиалния футболен турнир.

На 23 декември 2013 г., Иниеста подновява своят договор с клуба до 2018 година.^[4][5][6]

През сезон 2014 – 2015 Иниеста печели требъл с Барса. След напускането на Шави през лятото на 2015 г. е първи капитан на отбора.

Андрес Иниеста подписва договор с Висел Кобе през 2018 година.

След 5 прекарани години в японския клуб и изиграни над 130 двубоя, Иниеста напуска отбора.^[7]

Иниеста прави дебют на международна сцена през 2001 г., помагайки за победата на Испания на Европейското първенство за юноши до 16-годишна възраст., и е в отбора на следващата година при спечелването на Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г. През 2003 г. също е част от Испанския нац.отбор на Световното първенство за младежи до 20 г., проведено в ОАЕ, където Ла Фурия губи финала от Бразилия с 1:0. Попада в идеалния отбор на ФИФА за турнира.

Иниеста получава първата си повиквателна за мъжкия национален състав за приятелската среща с Русия на 27 май 2006.

Част е от Националния отбор на Испания за Световното първенство през 2006 г..

Вкарва първия си гол за Испания на 7 февруари 2007 г. в приятелска срещу Англия.

Попада сред 23-мата в отбора на Испания за Евро 2008 в Австрия и Швейцария.

Играе в първите срещи на Испания в груповата фаза и се оказа важна част от екипа на бъдещите шампиони, като вкарва втория гол за победата над Русия.

Участва и в мача срещу Гърция в който Ла Фурия печели с 2:1 след фантастичното воле на Рубен де ла Ред и гола на Дани Гуиса. Следва победа след продължения и изпълнение на дузпи над Италия на 1/4 финала. В полуфинала срещу Русия е обявен за играч на мача. Играе и на финала за победата с 1:0 над Германия. Той е единственият испански играч, който играе във всички мачове от началото на шампионата. Попада в идеалния отбор на УЕФА за турнира.

На Световното първенство в ЮАР през 2010 г. Иниеста вкарва 2 гола. Първият за победата срещу Чили с 2:1, а втория в 116-ата минута на финала срещу Холандия. Този гол носи на Испания първа световна титла в историята.

Майката на Андрес работи като камериерка в хотел Rambla, а баща му е пенсиониран юрист.

Негов братовчед на име Хавиер Гастон Алберто, който е на 14 години, играе като нападател замладежките формации на Барселона, а специалистите му предричат бляскаво бъдеще.

Клубна кариера

Информацията е актуална към 20 май 2018 г.

¹Европейските турнири включват Шампионска лига и Лига Европа
²Други турнири включват Суперкупа на Испания, Суперкупа на Европа и Световно клубно първенство
³Не включва мачовете, изиграни за дублиращите отбори на Барселона

Национален отбор

Барселона

• Шампионска лига – 4 (2006, 2009, 2011, 2015)
• Суперкупа на Европа – 3 (2009, 2011, 2015)
• Световно клубно първенство – 3 (2009, 2011, 2015)
• Примера Дивисион – 9 (2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2013, 2015, 2016, 2018)
• Купа на Kраля – 6 (2009, 2012, 2015, 2016, 2017, 2018)
• Суперкупа на Испания – 7 (2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2013, 2016)

Висел (Кобе)

• Суперкупа на Япония – 1 (2020)

Испания

• Световно първенство – 1 (2010)
• Европейско първенство – 2 (2008, 2012)

Индивидуални

• Златната топка – второ място (2010), трето място (2012) и четвърто място (2011)
• Идеален отбор на годината на ФИФА – 5 (2009, 2010, 2011, 2012, 2015)
• Идеален отбор на годината на УЕФА – 5 (2009, 2010, 2011, 2012, 2015)
• Най-добър футболист на Европейското първенство (2012)
• Плеймейкър на годината според IFFHS – 1 (2012)
• Най-добър испански футболист на Ла лига – 1 (2009)
• Атакуващ полузащитник на годината в Ла лига – 2 (2009, 2011, 2012)
• Идеален отбор на Световното първенство – 1 (2010)
• Играч на мача на финала на Световното първенство – 1 (2010)
• Идеален отбор на Европейското първенство – 2 (2008, 2012)
• Играч на мача на финала на Европейското първенство – 1 (2012)
• Играч на мача на финала на Шампионска лига – 1 (2015)
• Носител на „Сребърната топка“ на Купата на Конфедерациите – 1 (2013)
• Бронзов онз – 1 (2009)
• Златен крак – 1 (2014)