Артдеко

А̀ртдеко̀ (на френски: art déco, букв. „декоративно изкуство“, от името на парижката изложба Exposition Internationale des Arts Décoratifs et Industriels Modernes през 1925 г.) е влиятелно течение в изобразителното и декоративно изкуство от първата половина на XX век.^[1]

Появява се за пръв път във Франция през 1920-те години, а през следващите две десетилетия става много популярно и в международен мащаб. Проявява се основно в архитектурата, модата, живописта, бижутерията, вътрешния дизайн. Оказва силно влияние до края на 1930-те години, като обхваща периода на Голямата депресия. Престава да е актуално в периода след Втората световна война.^[2]

Характеристика

Това е еклектичен стил, представляващ синтез от модернизъм и неокласицизъм. Стилът артдеко също има значително влияние върху такива художествени направления, като кубизъм, конструктивизъм и футуризъм.^[3]

Стилът е елегантен, напомня ар нуво, но е с по-съвременни идеи и визия. Отразява хедонистичния начин на живот и презадоволеното консуматорско общество. Отличителни черти – строга закономерност, смели геометрични форми, етнически геометрични елементи, богатство на цветовете, щедри орнаменти, разкош, шик, скъпи, съвременни материали (слонова кост, крокодилска кожа, алуминий, редки видове дървен материал, сребро). В САЩ, Нидерландия, Франция и някои други страни артдеко постепенно еволюира към функционализма.^[4]

Терминът артдеко получава широко разпространение след 1968 г., когато британският историк Бевис Хилиър (Bevis Hillier) публикува първата книга на тази тема – „Артдеко от 20-те и 30-те години“ (Art Deco of the 20s and 30s).^[5]

Творби

Декоративни предмети и коли

Пакард, модел 1941, Super 180, седан
Радиоприемник Филипс, 1931, модел 930A
Камера „Бо Брауни“, Уолтър Тийг, 1930, проектирана за Кодак

Архитектура

Някогашният хотел „Театро Еден“, днес „Апартхотел Вип Еден“ в Лисабон, Португалия, архитекти Казиано Бранко и Карло Флоренсио Диас, 1931
Фасадите на хотели „Делано“, 1947 (Робърт Суортбърг) и „National“, 1940 (Рой Франс), Колинс Авеню, Маями Бийч
Ниагара Мохоук Пауър Билдинг, Сиракюз, щат Ню Йорк. Архитект Мелвин Кинг. Завършена през 1932 г.
Шпилът на Крайслер Билдинг в Ню Йорк сити; худ. Уилям ван Алън, построен през 1928 – 30 г
Музеен център „Cincinnati Union Terminal“ в Синсинати, Охайо; Пол Филип Крет, Алфред Фелхаймер, Стюарт Уогнър, Роланд Уонк, 1933 г.

Скулптура и релефи

Стенно пано пред Никс Федеръл Билдинг, Филаделфия, худ. Едмон Аматей, 1937
Част от Wisdom, with Light and Sound (Мъдростта, окъпана в светлина и звук), Рокфелер Сентър 30 (GE Building), худ. Ли Лоури, 1933
„Rytm“ (Ритъм), худ. Хенрих Куна, парк „Скаришевски“, Варшава, Полша, 1925
Лоби, Емпайър Стейт Билдинг, Ню Йорк сити. Уилям Лам. Открито през 1931 г.
Скулптура в „Рокфелер център“ от Пол Меншип
Статуята на Христос Спасителя, Рио де Жанейро, Бразилия, издигната между 1922 и 1931 г., е най-голямата статуя в стил артдеко до построяването през 2010 г. на статуята Христос Властител (Pomnik Chrystusa Króla) в Швебоджин, Полша.^[6]