Горнолужишки език

Най-ранните писмени паметници са от 16 век (Бауценска клетва – 1532). Между 13 и 16 век в районите, където живеят лужишките сърби се заселват много немци и започва политика на германизация. Езикът е официално забраняван няколко пъти (1293 в Бернбург, 1327 в Цвикау и Лайпциг, 1424 – в Майсен). През 19 век езикът се развива значително – издават се сборници с народни песни и се създават значителен брой нови художествени творби. По времето на Ваймарската република и на Хитлеровия режим езикът бива повторно забранен. След 1949 г. в конституцията на ГДР изрично се дава право на двуезичие на лужишките сърби и се субсидират вестници и списания на горнолужишки език. След обединението на Германия горнолужишкият език е един от официално признатите малцинствени езици в Германия (положения в конституциите на провинциите Бранденбург и Саксония и във федералния закон за съдебната власт). Днес езикът се преподава в 25 начални училища и е задължителен език в Лужишката гимназия в Бауцен. Има и всекидневни радиопредавания на горнолужишки.

Използва се латинска азбука.

Горнолужишкият език се характеризира със седем падежа при имената – именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен и звателен. Творителен и местен падеж се употребяват само след определени предлози. Формата за звателен падеж за женски и среден род съвпада с тази за именителен падеж. Различават се следните четири склонения при съществителните имена в единствено число – две за мъжки род (едно за живи същества (хора, животни) и едно за предмети (вкл. растения)), по едно за женски и за среден род. В двойствено и множествено число има трисклонения – две за мъжки род (едно за одушевени и едно за неодушевени същества (вкл. животни)) и едно за среден и женски род.

• Пример за склонение на някои съществителни

В склонението на прилагателните няма разлика според рода в двойствено и множествено число, но има разлика в зависимост от критерия одушевеност/неодушевеност. Например:

• Jana widźi starej konjej. Яна вижда два стари коня. (неодушевен)
• Jana widźi stareju nanow. Яна вижда двама стари бащи. (одушевен)
• Jana widźi stare konje. Яна вижда стари коне. (неодушевен)
• Jana widźi starych nanow. Яна вижда стари бащи. (одушевен)

При глаголите също е запазена категорията двойствено число. Прави се разлика между следните форми:

• wón pisa той пише, wonej pisatej те (двама) пишат, woni pisaja те (няколко) пишат.
• wón čita той чете, wonej čitatej те (двама) четат, woni čitaja те (няколко) четат.

Сегашно време

Различават се три спрежения: а-спрежение, i-спрежение, е-спрежение. Местоименията за 3. л. мн. ч. са две – woni за одушевени, а wone за неодушевени предмети. Обикновено местоименията се изпускат, тъй като се подразбират от формата на глагола.

e-спрежението обхваща всички глаголи с окончания в инфинитива -nyć, -c, -sć, -zć, всички многосричкови глаголи на -ować и повечето едносрични глаголи.

Когато основата на глагола завършва на d, k, n, r и t (1. ед. + 3 мн.), тя се променя съответно в dź, č, nj, rj и ć в останалите лица (syc кося: syku кося, syčeš косиш и.т.н.).

Вид на глагола

Както и в останалите славянски езици глаголът в горнолужишки притежава категорията вид.

Глаголи от свършен вид се образуват от глаголите от несвършен вид с помощта на представки или наставка -н-:

• čitać чета – přečitać прочета, dočitać дочета, počitać попрочета
• pisać пиша – napisać напиша
• mazać мажа – namazać намажа
• rězać режа – rěznyć резна
• padać падам – padnyć падна

Глаголи от несвършен вид се образуват от глаголи от свършен вид с помощта на наставка -ow- или флексия на корена, както и на български:

• kupić купя – kupować купувам
• wotmołwić отговоря – wotmołwjeć отговарям
• skočić скоча – skakać скачам

Сегашно време се образува от глаголите от несвършен вид:

• Nan nowiny čita. Бащата чете вестник.
• Hólcaj kopańcu hrajetej. Двете момчета играят футбол.

Бъдеще време

В горнолужишкия език се употребяват две бъдещи времена, както и на руски, чешки, украински и.т.н. Простото бъдеще време се изразява чрез формите за сегашно време на глаголите от свършен вид:

• Nan nowiny přečita. Бащата ще прочете вестника.
• Holca list napisa. Момичето ще напише писмо.

Сложното бъдеще време се образува от личните форми на глагола być + инфинитив:

• budźeš čitać ще четеш, budźemoj čitać ние (двама) ще четем, budźeće čitać вие (няколко) ще четете.

Минали времена

Сложното минало време (перфект) изразява действие, което е приключило към момента на говоренето. То играе в определени случаи и ролята на бъдеще предварително време.

• Wčera smy w měsće byli. Вчера бяхме в града.
• Jutře sym to zaso zabył. Утре пак ще съм забравил това.

Образува се от формите за сегашно време на глагола być съм + миналото деятелно причастие на глагола (окончание -ł за мъжки, -ła за женски и -ło за среден род):

• Hanka, sy ty tam była? – Haj, ja sym tam była. Анка, там ли беше? – Да, там бях.
• Měrćin je to powědał. Мартин разказа това.
• Słónco je swěćiło. Слънцето е светило.

В двойствено число причастието приема окончание -łoj, а в множествено: -li:

• Handrij a Jana stej po zahrodźe běhałoj. Андрей и Яна са се разхождали в градината.
• Studentki a studenća su jara wjele pili. Студентките и студентите са пили много.

Горнолужишкият език пази все още формите на простите минали времена, които са отмрели в останалите славянски езици, с изключение на българския.

Формите за простите минали времена (аорист, имперфект) се образуват само от инфинитивната основа, както е и в класически старобългарски. Пример:

• nawuknyć -> nawukny-
• so zalubować -> so zalubowa-
• přečitać -> přečita-

Минало свършено време (аорист) се образува само от глаголите от свършен вид:

Минало несвършено време (имперфект) се образува само от глаголите от несвършен вид:

В българския език минало свършено и минало несвършено време имат както глаголите от свършен вид, така и глаголите от несвършен вид. Затова времената се превеждат според смисъла на изречението.

Примери:

• wón čitaše (нсв) той четеше – wón přečita (св) той прочете.
• wona pječeše (нсв) тя печеше – wona dopječe (св) тя допече.
• Měrćin cyły wječor zajimawu knihu čitaše, ju pak njedočita.

Мартин чѐте [в оригинала: *четеше] цяла вечер интересна книга, но не я дочете.

Минало предварително време

Миналото предварително време в горнолужишки и български се образува по еднакъв начин – от фомите за минало време на спомаг. глагол być + минало деятелно причастие.

Пример:

• Jurij chcyše mje wopytać, ale ja běch hižo wotešoł. Георг искаше да ме вземе, но аз вече си бях отишъл.

Условно наклонение

Условното наклонение се образува както в български с помощта на особена форма на глагола być:

В горнолужишкия език по исторически причини има много немски заемки, например: aděrować събирам (< addieren), bleša шише (< Flasche), bur селянин (< Bauer), cybla лук (< Zwiebel), dźak благодаря (< Danke), hamor чук (< Hammer), hela пъкъл (< Hölle), kał зеле (< Kohl), kašćik кутия (< Kasten), kěrchow гробище (< Kirchhof), klóšter манастир (< Kloster), korbik кошница (< Korb), kumšt изкуство (< Kunst), špihel огледало (< Spiegel) и др.

• Уикипедия на горнолужишки