Едвин ван дер Сар

Започва кариерата си в родния си град в клуб „Форехолте“ (Foreholte), а след това в „Нордвийк“ (VV Noordwijk).

„Аякс“ (Амстердам)

Оттам е привлечен в „Аякс“ (Амстердам). През 1992 – 1993 г. в „Аякс“ е резервен вратар на Стенли Мензо. С отбора печели в Ередивизи през сезоните 1993/1994, 1997/1998 и 1999/2000, купата на Шампионската лига през 1994/1995, Междуконтинентална купа по футбол през 1995 и Суперкупа на УЕФА.

Ван дер Сар става част от управата на клуба през 2012 г., а 4 години по-късно е назначен за генерален директор. През 2023 г. се оттегля от поста си.^[1]

„Ювентус“ (Торино)

През 1999 г. е закупен от италианския „Ювентус“, ставайки първия чуждестранен вратар в историята на Италия. Там остава без спечелена титла и не е особено обичан от феновете заради допуснат голям пропуск по време на мач. След 2 сезона е продаден. Негов заместник на вратата става Джанлуиджи Буфон, привлечен от „Парма“.

„Фулъм“ (Лондон)

През 2001 г. играе за отбора на „Фулъм“, с който през 2002 печели Купа Интертото.

„Манчестър Юнайтед“

През 2005 г. се прехвърля в Манчестър Юнайтед, за да се разреши възникналият вратарски проблем. С отбора печели Карлинг Къп (2006, 2009, 2010), купата на Шампионската лига (2007/08) и 4 пъти титлата на Англия. Договорът му с отбора изтича през 2011 г.

В националния отбор

От 1994 г. Едвин ван дер Сар играе и за националния отбор на Нидерландия. По време на Световното първенство по футбол 1994 е резерва на Ед де Гоу. Дебютът му е на 7 юни 1995 г. срещу Беларус. Оттогава е титулярен вратар на националния отбор на Нидерландия.

На Евро 2008 играе в мачовете на Нидерландия срещу Италия (3:0) и Франция (4:1), като с доброто си представяне подпомага отбора си да спечели в групата. На четвъртфинала нидерландците се изправят срещу Русия, където въпреки великолепното му представяне губят с 3:1 и отпадат от турнира. Това е и последният му мач в националния отбор, след като през 2007 г. на рождения си ден обявява намерението си да преустанови участието си в националния футбол след Евро 2008.

Все пак през септември 2008 г. потвърждава, че ще се върне в националния отбор за мачовете с Исландия и Норвегия от световните квалификации. Това се налага заради контузиите на Маартен Стекеленбург и Хенк Тимер. По-късно треньорът на националния отбор Берт ван Марвайк заявява, че той ще е титуляр и в двата мача. Нидерландците ги печелят, без да допуснат гол във вратата си.

От началото на кариерата си в „Манчестър Юнайтед“ Едвин ван дер Саар е изиграл редица важни срещи за отбора. На 5 май 2007 г. по време на среща срещу „Манчестър Сити“ от шампионата на Англия спасява дузпата, бита от Дарайъс Вассел, и така осигурява победата на тима си с 1:0 след предишен гол на Кристиано Роналдо. По-късно тази победа се потвърждава със спечелването на Премиър лигата от „Манчестър Юнайтед“. На 5 август 2007 г. по време на срещата за трофея „Къмюнити Шийлд“ срещу „Челси“ (1:1 в редовното време) той спасява 3 последователни дузпи – на Клаудио Писаро, Франк Лампард и Шон Райт-Филипс, като подпомага своя тим да се наложи с 3:0 при 11-метровите удари и да спечели турнира.

През сезон 2007/08 37-годишният нидерландски вратар е не само неизменна част от състава на „Манчестър Юнайтед“, но и с играта си допринася за спечелването на нова шампионска купа за отбора. Особено впечатляваща е играта му на финала на ШЛ на 21 май 2008 г., когато на стадион „Лужники“ в Москва се превръща в герой за своя отбор, след като успява да спаси решителната дузпа на Никола Анелка. Така допринася за победа на своя отбор над „Челси“, с което „Манчестър Юнайтед“ става трикратен носител на Купата на европейските шампиони, а Едвин ван дер Сар се нарежда сред малкото играчи в света, печелили ценния трофей с 2 различни отбора (и с „Аякс“, 1994/1995). На 31 януари 2009 г. подобрява рекорд, датиращ от 1979 година, като 1122 минути (11 мача поред) не е допускал гол в английското първенство на Висшата лига^[2].

Клубни отбори

Statistics accurate as of match played 28 May 2011^[3]

Международни

^[4][5]