Икономика на Бразилия
Икономическото развитие на Бразилия докъм 1930 г. е по същество на аграрна страна (захар, кафе, плодове). Положените усилия за индустриализиране през 1930-1940 г., 1950 – 1980 г. както и необходимостта от преодоляване на петролната криза през 1970-те г., довеждат до задлъжняване към Световната банка и до значителна инфлация. Бразилия е богата на полезни изкопаеми (най-вече железни руди), което спомага за бързото развитие на промишлеността през ХХ век. Обособяват се и индустриални райони в централната част (Сао Пауло и Риу Волта Ридонда) и в Минас Жераис (Белу Оризонти). Петролната криза през 1970-те принуждава държавната петролна компания „Петробрас“ да ускори търсенето на петролни залежи в щатите Баия, Риу Гранди ду Норти и Сао Пауло. Развива се и стартиралата през 1975 г. програма за разработване на продукти от произведения от захарна тръстика, спирт, които да изместят бензина с етанол. До 1990 г. производството на петрол е утроено и покрива близо 60 % от потреблението на бензин и 100 % от това на останалите петролни продукти.
| Икономика на Бразилия | |
 | |
| Ранг | 7-о място (ППС и номинален) |
|---|---|
| Валута | Бразилски реал (BRL) |
| Фискална година | Календарна година |
| Търговски организации | Съюз на южноамериканските нации, СТО, Меркосур, Г-20 |
| Статистика | |
| БВП | 2,425 трилиона долара (номинален) (2012) 2,363 трилиона долара (ППС) (2012) |
| Ръст на БВП | 1,3% (2012) |
| БВП на глава от населението | 12 000 долара (ППС) (2012) |
| БВП по сектор | земеделие (5,4%), индустрия (27,4%), услуги (67,2%) (2012) |
| Инфлация (Индекс на потребителските цени) | 5,5% (2012) |
| Население под прага на бедността | 21,4% (2009) |
| Коефициент на Джини | 49,3 (2009) |
| Работна сила според професията | земеделие 20%, индустрия 14%, услуги 66% (2003) |
| Безработица | 6,2 % (2012) |
| Основни индустрии | текстил, обувки, химикали, цимент, дървен материал, желязна руда, стомана, самолети, моторни превозни средтсва и части за тях, машини и екипировка |
| Външна търговия | |
| Износ | 256 млрд. долара (2012) |
| Износни стоки | транспортно оборудване, желязна руда, соя, обувки, кафе, автомобили |
| Партньори за износ |  Китай 17,3%,  САЩ 10,1%,  Аржентина 8,9%,  Нидерландия 5,3% (2011) |
| Внос | $238,8 млрд. долара (2012) |
| Вносни стоки | машини, електрическо и транспортно оборудване, химикали, нефт, автомобилни части, електроника |
| Основни партньори за внос | САЩ 15,1%, Китай 14,5%, Аржентина 7,5%,  Германия 6,7%,  Южна Корея 4,5% (2011) |
| Публични финанси | |
| Приходи | 911,4 милиарда долара (2012) |
| Кредитен рейтинг | А- (вътрешен) А- (чуждестранен) BB- (T&C определяне) (Стандард&Пуърс) |
| Валутни и златни резерви | 371,1 милиарда долара (2012) [1] |
| Страница в CIA The World Factbook | |
Понастоящем проблемите с инфлацията са общо взето решени, а вноските по дълга – разсрочени. Страната с най-значителна промишлена структура в Латинска Америка се превърна в осмата промишлена страна в света. В началото на 90-те години промишлеността представлява 34 % от брутния национален продукт, селското стопанство 9,1 %, а услугите – 56 %. Въпреки големите социални проблеми, които трябва да бъдат преодолени, динамиката на икономиката проличава и в нарастването на износа.
Външната търговия се засилва със създаването през 1994 г. на Южния общ пазар – Меркосул и подписаните споразумения за свободна търговия между четири страни от Южна Америка (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай).
Бразилия продължава да бъде най-големият производител на захарна тръстика и кафе. Тези два продукта са неразривно свързани с историята на страната и са определяли структурата на икономиката и заселването. Захарта е много ценена в Европа през XVI век. По това време португалците вече отглеждат захарна тръстика в Алгарв, а през 1536 г. я пренасят в Североизточна Бразилия. По-късно докарват роби от Африка, развиват културата по крайбрежието и до XIX век изнасят през Салвадор за Европа произведената в мелници захар от огромните имения. Монополът на захарната тръстика продължава до края на XVII в., когато започва отглеждането на памук, какао и тютюн. След дълга криза интересът към захарната тръстика се възвръща с програма за развитието и от 1975 г. и производството се разпростира до южните щати (Сао Пауло е най-големият център за получаване на захар и спирт).
Първите кафеени плантации (пренесени от Френска Гвиана през XVIII в.) се развиват в областта Рио, където имало много роби. Премахването на робството и притокът на европейски емигранти (италианци и германци), а по-късно и японци (1890 г.) в щата Сао Пауло, както и благоприятния климат, обясняват разпространението на културата на юг – първо в този щат, а по-късно в Парана. Бразилия става първият производител на кафе и въпреки кризата през тридесетте години, и до днес запазва водещите си позиции.
История
Финанси и пазари
Бразилия е най-голямата национална икономика в Латинска Америка, осмата по големина в света на пазара на валутния курс и деветата по паритета на покупателната способност (ППС), според Международния валутен фонд и Световната банка.[3][4][5] Нейният БВП (по ППС) на глава от населението е 10 200 щатски долара, поставяйки Бразилия на 64-та позиция според данни на Световната банка. Страната има големи и разработени сектори, като селскостопанския, минния, производствения, сектора на услугите, както и голям пазар на труда.[6] Износът на Бразилия расте, създавайки се така ново поколение от олигарси.[7] Основните продукти за износ включват летателни апарати, електрическо оборудване, автомобили, алкохол, текстил, обувки, желязна руда, стомана, кафе, портокалов сок, соя, сизал, банани, какао и консервирано месо (Corned beef).[8] Днес страната разширява присъствието си на международните финансови пазари и на пазарите на комодити и е част от група от четири нововъзникващи икономики познати като страните БРИК.[9]
.jpg)
Бразилия фиксира курса на своята валута, реал, към американския долар през 1994 г. Въпреки това, след азиатската финансова криза през 1997, руската криза година по-късно[11] и поредица от неблагоприятни финансови събития които последвали, Централната банка на Бразилия временно променила своята монетарна политика в режим на регулиране на флуктуацията на валутата, до януари 1999, когато се освобождава контрола над валутата.[12] В средата на 2002 страната получава спасителен пакет от 30,4 милиарда долара от Международния валутен фонд,[13] една сума рекорд. Бразилската централна банка изплаща заема от МВФ през 2005, въпреки че тя е могла да изплати дълга си до 2006.[14]
Един от въпросите, който Централната банка неотдавна обсъди бе относно спекулативните потоци от краткосрочни капитали към страната, което се смята че е допринесло за спада в стойността на долара срещу бразилския реал през този период.[15] Въпреки това, съотношението дългосрочни преки чужди инвестиции, минус спекулативните инвестиции в производството за 2007, възлизало на около 193,8 милиарда долара.[16] Процесът на мониторинг и контрол на инфлацията играе важна роля във функциите на централната банка за определяне на краткосрочните лихвени проценти като мярка на монетарната политика.[17]
Сред най-известните предприятия в Бразилия са (по сектори): Бразил фуудс, Пердигау, Садия и Обединение JBS-Friboi (хранително-вкусова промишленост); Ембраер (въздушен транспорт); Хаваянас и Калсадус Азалеия (обувки); Петробрас (петролния сектор); Компания „Вале ду Риу Досе“ (минодобив); Маркополо и Бускар (каросерии); Гердау (стоманолеярен); Организасоес Глобо (комуникации).
Бразилия се счита от мнозина икономисти като страна с голям потенциал за развитие, заедно с Русия, Индия и Китай – четворката на страните БРИК. Някои икономически експерти, като анализатора Петер Гутман, смятат, че през 2050 Бразилия ще може да достигне статистически жизнения стандарт на страните от Еврозоната от 2005 г.[18] Според данни на Голдман Сакс, през 2050 г. бразилският БВП ще достигне 11 366 000 долара, а БВП на глава от населението ще бъде 49 759 – четвъртата по големина икономика на земята.[19]
Компоненти на бразилската икономика
Бразилската икономика (оценена като „investment grade“) е разнообразна,[20] обхващайки земеделието, промишлеността и множество услуги.[21][22] Страната е успяла да наложи своето глобално лидерство чрез развитието на икономиката си.[23] Икономическата мощ, която страната е показала, се дължи отчасти на големия скок на световните цени на комодити и на стоките за износ, като говеждото месо и соята.[22][23] Перспективите на бразилската икономика са се подобрили още повече благодарение на огромните новооткрити залежи на петрол и природен газ в басейна Сантус.[24] Глобална сила в селското стопанство и в природни ресурси, Бразилия отприщи най-сериозния растеж на икономически просперитет през последните три десетилетия.[25]
Земеделието и свързани с него сектори, като лесовъдството, и риболова за 2007 г. съставляват 6,1% от Брутния вътрешен продукт,[26] факт, който поставя агробизнеса на преден план в търговския баланс на Бразилия, въпреки пречките пред търговията и политиките на подпомагане, предприети от развитите страни.[27]
В доклад, публикуван през 2010 от СЗО, Бразилия е третият по големина износител на селскостопански продукти в света, само зад САЩ и Европейския съюз.[28]
Автомобилната индустрия, заедно със стоманената, нефтохимическата, компютърната, въздухоплавателната и на потребителските стоки за дълготрайна употреба, съставляват 30,8 % от бразилския БВП.[26] Производствената дейност е съсредоточена в географските метрополни региони на Сао Пауло, Рио де Жанейро, Куритиба, Кампинас, Порту Алегри, Белу Оризонти, Манауш, Салвадор, Ресифе и Форталеза.[29] Страната произвежда три пети от индустриалната продукция в Южна Америка и икономиката ѝ участва в различни икономически блокове, като например Меркосул, Г-20 и Групата на Кернс.
Бразилия търгува редовно с над сто страни, като 74% от изнасяните стоки са готови или полуфабрикати. Основните партньори в този аспект са: ЕС (с търговско салдо от 26%); Меркосул и Латинска Америка (25%); Азия (17%) и САЩ (15%). В качеството си на лидер в технологиите, страната произвежда подводници и самолети; също така участва в космическите изследвания, с Център за изстрелване на леки космически апарати и е единствената страна в южното полукълбо участваща в екипа за изграждането на Международната космическа станция (МКС). Пионер в търсенето на петрол в дълбоките води, откъдето добива 73% от своите запаси, Бразилия бе първата капиталистическа страна да обедини на своята територия, десетте най-големи производители на автомобили.[30]
Туризъм
Туризмът представлява важна икономическа дейност за страната. С пет милиона чуждестранни посетители през 2008,[31][32] Бразилия е топ дестинация за международен туризъм на пазара в Южна Америка, и се нарежда на второ място в Латинска Америка (след Аржентина) по отношение на потока от чуждестранни туристи.[32][33]
Разходването на средства от чуждестранните туристи, посетили Бразилия достигна 5,8 милиарда долара през 2008 г., 16,8% повече в сравнение с преходната година.[34] През 2008 г. страната бе привлякла 3,4% от международния туристически поток в Северна и Южна Америка.[32] За 2005, туризмът е допринесъл с 3,2% от националния доход в резултат от износа на стоки и услуги, отговорни за създаването на 7% от преките и косвени работни места в икономиката на Бразилия.[35] Около 1,87 милиона души са били заети в този сектор през 2006, със 768 000 работни места във формални (41%) и 1,1 милиона в неформални професии (59%).[36]
Вътрешният туризъм представлява основна част от сектора, възлизащ на 51 милиона пътувания през 2005 година.[37]
