Конкани (език)

Конкани (деванагари: कोंकणी; латиница: Koṅkani; каннада: ಕೊಂಕಣಿ; малаялам: കൊങ്കണി; IAST: koṃkaṇī) е индоарийски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство и е разпространен по западното крайбрежие на Индия (регион Конкан). Има приблизително 7,6 милиона носители, говорещи на два езикови диалекта – конкани и гомантаки.

Конкани
कोंकणी, Koṅkani, ಕೊಂಕಣಿ, കൊങ്കണി, koṃkaṇī IAST
СтранаИндия
РегионКонкан (включва Гоа и крайбрежните области на Карнатака, Махаращра и малки части от Керала, Гуджарат (Данг) и Дадра и Нагар-Хавели и Даман и Диу)[1][2]
Говорещи2 200 000 (2011)[3]
Писменостдеванагари (официална), латиница, каннада, малаялам, арабска азбука
Ранглиста15
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индо-ирански
..-Индоарийски
...→Югозападна група
Официално положение
Официален в Индия (Гоа)
Кодове
ISO 639-2kok
ISO 639-3kok
Конкани в Общомедия
Думата „конкани“, написана на деванагари

Конкани е най-южният от континенталните индоарийски езици в Индия. Негови сродни езици са марати и гуджарати, има известно сходство с хинди. Много думи на конкани са много близки по звук до бенгалски и одия.

За разлика от повечето езици в Индия, конкани няма собствена писменост. За писане на конкани се използват писменостите на други регионални езици, в зависимост от местоживеенето на говорещите. За официална писменост е призната деванагари.

Конкани е официален език на щата Гоа и включен в списъка на официалните езици на Индия.

Езикова характеристика

Конкани има богати морфология и синтаксис.

В конкани се използват много евфемизми и метафори:

ДумаЕвфемизъм/МетафораБуквално значение
AshruDukkh (Dukkh – печал, скръб)Сълзи
MhataroJanato (Janato – този, който знае повече)Старец
ShakahariShivrak (от санскритското „shravaka“ джайн)Вегетарианец

Лексика

Конкани може да се разглежда като много модифицирана форма на санскрит. Почти 95% от думите произхождат от санскрит, въпреки че има доста думи от дравидски произход (например конкани „да пиша“ – „барай“ (बरय) от каннада „гол“ (ಬರೇ)). По-голямата част от речника на конкани идва от санскритски думи, които рядко се използват в други арийски езици (например в конкани „да отида“ – „вач“ (वच) се връща към санскрит अच्, докато в други арийски езици се използва „ja“). Конкани е повлиян от много езици, особено от марати, канада, урду и португалски.

Фонология

Езикът не е нито тонален, нито изохронен – както в други индоарийски езици, в Конкани има разлика между дълги и къси гласни; срички с дълги гласни може да звучат ударено.

Има 19 основни гласни (плюс още толкова дълги съответствия), 36 съгласни, 5 полугласни, 3 шипящи, придихания и много дифтонги. Характерна особеност на конкани е наличието на различни видове носови звуци.

Фонетичните разлики от други езици на Индия, повечето от които имат пет до седем основни гласни (с изключение на дългите гласни и дифтонги), водят до трудности при писането на конкани с помощта на съществуващите индийски писмености.

Гласни

FrontNear-frontCentralNear-backBack
Close
i •
• u
ɪ •
• ʊ
e •
• ɵ
• o
ɛ •
ʌ • ɔ
æ
ɐ
a •
• ɒ
Near‑close
Close‑mid
Mid
Open‑mid
Near‑open
Open

Един от отличителните белези на фонологията на конкани е използването на средно висока централна гласна ɵ вместо употребяваната в хинди и маратхи шва.

Съгласни

Съгласните в конкани са идентични на съгласните в марати.

Азбуки в конкани
IPAМодифициран деванагариСтандартен деванагариЛатиницаКаннадаМалаяламАрабска азбука
/ɵ/oಅ/ಒ?
/aː/a?
/i/i?
/iː/i?
/u/u?
/uː/u?
/e/e?
/ɛ/e?
æ-/e/ಎ или ಐ?
/ɵi/ai/oi?
/o/o?
/ɔ/o?
/ɵu/au/ou?
/ⁿ/अंअंom/onಅಂഅം?
/k/kಕ್ക്ک
/kʰ/khಖ್ഖ്که
/g/gಗ್ഗ്ک
/gʱ/ghಘ್ഘ്گه
/ŋ/ंगngങ്ڭ
/ts/च़च़chಚ್ത്സ്څ
/c/chಚ್ച്چ
/cʰ/chhಛ್ഛ്چه
/z/ज़ज़z?ز
/ɟ/jಜ್ജ്ج
/zʰ/झ़झ़zhಝ್?زه
/ɟʱ/jhಝ್ഝ്جه
/ɲ/nhഞ്ڃ
/ʈ/ttಟ್ട്ټ
/ʈʰ/tthಠ್ഠ്ټه
/ɖ/ddಡ್ഡ്ډ
/ɖʱ/ddhಢ್ഢ്ډه
/ɳ/nnಣ್ണ്ڼ
/t̪/tತ್ത്ت
/t̪ʰ/thಥ್ഥ്ته
/d̪/dದ್ദ്د
/d̪ʰ/dhಧ್ധ്ده
/n/nನ್ന്ن
/p/pಪ್പ്پ
/f/फ़fಫ್?ف
/b/bಬ್ബ്ب
/bʱ/bhಭ್ഭ്به
/m/mಮ್മ്م
/j/i/e/ieಯ್യ്ې
/ɾ/rರ್ര്ر
/l/lಲ್ല്ل
/ʃ/xಶ್ഷ്ش
/ʂ/xಷ್ശ്?
/s/sಸ್സ്س
/ɦ/hಹ್ഹ്?
/ɭ/llಳ್ള്?
/ʋ/vವ್വ്ڤ

Многоезичие

Според индийския Департамент за преброяване на населението, говорещите конкани имат високо ниво на многоезичие. Според преброяването от 1991 г. 74,20% от говорещите конкани са били двуезични и 44,68% – триезични (средната национална стойност е съответно 19,44% и 7,26%). По този начин конканите са най-многоезичната общност в Индия.

Тази ситуация се обяснява с факта, че в повечето райони конканите обикновено са били малцинство и са били принудени да знаят местните езици. Друга причина за двуезичието е липсата на училища, в които конкани се преподава като първи или втори език.

Източници

Външни препратки