Фински език

В древността е съществувал един общ пра-фински език, който имал три основни диалекта: северен, южен и източен. От пра-финския език около 15-10 век пр.н.е. се отделя балтийският фински, наричан саами, който от своя страна се разпада на известните днес фински езици. Това вероятно е станало през 1 век н.е.

Първата кодификация на финския като литературен език е дело на финландския епископ Микаел Агрикола, през 16 век. Той установява писмена система, сходна на шведската, немската и латинската. По-късно тази система бива преработвана многократно.

В епохата на Реформацията, финската писмена традиция започва да се утвърждава. През 16 век биват създадени значими писмени паметници на фински, чиито автори са Паавали Юустен, Ерик Соролайнен, Яакко Фино и самия Микаел Агрикола. През 17 век във Финландия се издават книги на фински език, на датски език, на норвежки език, на естонски език, на латвийски език, на немски език и на шведски език. Най-важните книги обаче все още се пишат на латински език.

Мнозинството от говорещите фински живеят във Финландия, а финскоезични малцинства са пръснати из Русия, Швеция, Норвегия и Естония. Значителна емигрантска диаспора живее в Швеция и в САЩ в щата Мичиган.

Финският е официален език във Финландия, а също е официален малцинствен език в Швеция. Той се дели основно на две диалектни групи – източна и западна. Западната предимно се използва в Скандинавия, а източната – в Карелия.

 Основна статия: Финска граматика

Азбука

Финската азбука съдържа 29 символа:

Гласни

Ii Ee Oo Aa Uu Yy Ää Öö

Съгласни

Pp Tt Kk Dd Gg Ss Hh Vv Jj Ll Rr Mm Nn

Други

Следните букви се използват само за думи от чужд произход:

• Bb Cc Ff Ww Xx Zz

Произношение на буквите в азбуката

Произношението на буквите в азбуката се доближава до произношението на буквите в немския и шведския, с някои собствени присъщи особености.

Числа

Местоимения

Лични местоимения

Както унгарският и останалите угро-фински езици, финският език не прави разлика по род дори при местоименията от трето лице ед. ч.

Тъй като финските глаголи се отменят по лице и число, личните местоимения не са задължително, а местоименията за първо и второ лице обикновено се изпускат в стандартния фински, освен ако не се използват за емфаза. В разговорния фински всички местоимения се използват. В трето лице местоимението винаги е наложително: hän menee = той отива, he menevät = те отиват. Това важи както за книжовния, така и за разговорния език.

В разговорния фински местоименията se и ne са много често използвани като трето лице в единствено и множествено число респективно. Употребата на hän и he е най-вече сведена на книжовния език. Minä и sinä обикновено са заместени с разговорни форми (най-честите варианти са mä и sä, в някои диалекти mää и sää, mnää и snää или mie и sie). Me, te и he са достатъчно кратки, за да имат разговорни форми и техните варианти се смятат за диалектни. Някои често използвани глаголи като olla (съм) and tulla (идвам) също имат по-кратки разговорни форми:

Показателни местоимения

Показателните местоимения се използват за нечовешки одушевени същества и неодушевени предмети. В разговорния фински обаче, se и ne често се използват и за хора.

Понеже окончанието при падежите затваря последната сричка, се появява т.нар. консонантна градация, променяща някои от буквите в думата:

kk → k

k → *нищо*

pp → p

p → v

tt → t

t → d

nk → ng

nt → nn

rt → rr

il → ll

mp → mm

Падежни форми

 Основна статия: Падежи във фински език

Родителен падеж на лични местоимения

minun autoni – моята колаsinun autosi – твоята колаhänen autonsa – неговата, нейната колаmeidän automme – нашата колаteidän autonne – вашата колаheidän autonsa – тяхната кола

Спрежение на модални глаголи

Модални глаголи са финските глаголи със значение:искам, трябва, мога (като способност), може (прозволено, разрешено е)

За училите немски принципът е същият – модалният глагол се спряга, а спомагателният глагол е в инфинитив, но за разлика от немския език словоредът е по-свободен и незакрепостен.

аз искам да пея → minä haluan laulaa

на български подлогът (в случая аз) може и да се пропусне, на фински също, но това става по-рядко...

т.е. конструкцията е подлог + спрегнат модален глагол + инфинитив на спомагателния глагол

аз искам да играя minä haluan leikkiäти искаш да играеш sinä haluat leikkiäтой тя то иска да играе hän haluaa leikkiäние искаме да играем me haluamme leikkiäвие искате да играете te haluatte leikkiäте искат да играят he haluavat leikkiä

Глаголът трябва (täytyy) е малко по-особен случай, за него се изисква родителен падеж на субекта (подлога) на действието + 3 лице:minun täytyy lähteä аз трябва да тръгвам (буквален превод би бил: на мене ми трябва тръгване/да тръгвам)
sinun täytyy lähteä ти трябва да тръгваш, и т.н.
hänen täytyy lähteä
meidän täytyy lähteä
teidän täytyy lähteä
heidän täytyy lähteä

В България има две издания на тематика фински език:

• „Българско-финландски и финландско-български речник“
• „Българско-финландски разговорник“

• Официални езици на Европейския съюз
• Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз
• Европейски ден на езиците

•  Финландска уикипедия
• Финско – български разговорник
• ((en)) Learn Finnish online
• ((en)) Finnish – Urallic language of 6 million
• ((en)) Финският език на Ethnologue
• ((en)) English – Finnish dictionary^{[неработеща препратка]}
• ((en)) Финска граматика на фински Архив на оригинала от 2007-05-14 в Wayback Machine.
• ((fi)) Aakkoset | The alphabet (Audio) Архив на оригинала от 2007-06-25 в Wayback Machine.