Военновъздушни сили на Русия

Военновъздушните сили на Руската федерация (на руски: Военно-воздушные силы России) представляват въздушното крило на въоръжените сили на Русия. Обособени са от съветските ВВС през 1992 година, когато е основано и министерството на отбраната на Русия.

Военновъздушни сили на Русия
Су-30 на ВВС на Русия
Су-30 на ВВС на Русия
Информация
Активна1992 – понастоящем
Държава Русия
ПреданостРусия
КлонВъздушнокосмически сили
ТипВоенновъздушни сили
Роляотбрана на руското въздушно пространство, разузнаване, унищожаване на неприятелски единици
Размер148 000 души[1]
Годишнини12 август
Битки/войниПърва чеченска война
Война на Дагестан
Източнотиморската криза
Втора чеченска война
Руско-грузинска война
Анексиране на Крим от Русия
Гражданска война в Сирия
Руско нападение над Украйна
Командири
ГлавнокомандващВладимир Путин
Командващ ВКСВиктор Афзалов
Командващ ВВССергей Дронов
Емблеми
Знаме
Емблема
Кокарда
Използвани самолети
ЩурмовиСу-24, Су-34, Су-25
БомбардировачиТу-22М, Ту-95, Ту-160
ИзтребителиСу-27, Су-30, Су-35, МиГ-29, МиГ-31
ПрехващачиИл-76
ПатрулниАн-30, Ан-72
РазузнавателниИл-76, Ил-80
УчебниЯк-130, L-39, Ту-134
ТранспортниАн-12, Ан-22, Ан-24, Ан-26 и други
Военновъздушни сили на Русия в Общомедия

Военноморските сили имат собствена авиация – Авиация на ВМС, които използват част от опознавателните знаци на ВВС, но са отделна част в състава на въоръжените сили.

История

След разпадането на СССР съветските военновъздушни сили са поделени между съставните републики. Генерал Пьотр Дейнекин, бивш заместник-главнокомандващ на ВВС на СССР, е избран да оглави руските ВВС. Русия получава по-голямата част от съветското оборудване и 80% от личния състав. Част от оборудването, като например бомбардировачите Ту-160 в Украйна, са върнати на Русия в замяна на намаляване на дълга на републиките. През 1990-те години финансовата криза в страната се отразява и на въоръжените сили.[2] В този период около 40% от авиобазите остават без поддръжка, а персоналът не получава заплати с месеци.

Бомбардировач Ту-95МС и американски Ф-15 около бреговете на Аляска, 2006

През 1998 година ПВО, дотогава отделна организация, е включено в състава на ВВС. Тази реорганизация става причина да бъдат съкратени 580 поделения, 134 да бъдат реорганизирани, и около 600 да сменят юрисдикцията си.[3] Преместванията засягат 95% от самолетите, 98% от вертолетите, 93% от зенитно-ракетните системи, 95% от оборудването на радиотехническите войски, 100% от останалите противовъздушни комплекси и 60% от въоръженията. Общо 600 000 тона военни материали и 3500 летателни апарата сменят местоположението си, а около 40 000 семейства се преместват в други части на страната. Близо 123 500 позиции във ВВС са съкратени, вкл. почти 1000 полковници. На 29 декември 1998 за нов главнокомандващ е избран Анатоли Корнуков. Новият щаб е преместен в Заря, близо до Балашиха, на 20 километра северно от Москва, където се намира и централното командване на противовъздушната отбрана на ОНД.

Въпреки значителното увеличаване на военния бюджет след 2000 година, руските пилоти продължават да летят по-малко от средното за НАТО и други страни. През 2007 година годишният нальот на пилотите от тактическата авиация е бил 25 часа, на 61-ва армия – 60 часа и на армейската авиация – 55 часа.[4]

През август 2007 след 15-годишно прекъсване са възстановени редовните полети на стратегически бомбардировачи.[5][6] Патрулите са с маршрут над Тихия и Атлантическия океан, към Северния полюс и в Ирландско море между Великобритания и Ирландия.[7]

През 2009 година има нова реорганизация на ВВС, с 40% съкращение на състава.[8] В същия период Русия започва модернизация на далекобойните си бомбардировачи, ремонт на част от изтребителния парк (най-вече МиГ-29) и поръчва нови самолети. През септември 2009 е активирана и източноевропейската система за ПВО и ПРО на ОНД, разположена в Русия и Беларус.[9] Системата защитава най-вече военни цели в т.нар. Съюзна държава. През юли 2010 са възстановени и редовните изтребителни патрули от европейска Русия до Далечния изток.[10]

През 2010 се увеличава и годишният нальот на пилотите – 80 часа за тактическата авиация и над 100 часа за армейската и транспортната авиация.[11]
До края на 2019 г. се очаква да бъде приет на въоръжение новият изтребител от 5-о поколение Су-57.[12]

Структура

Във ВВС на Руската федерация съществуват следните родове войски:

  • Авиация
    • Далекобойна
    • Военно-транспортна
    • Фронтова
    • Армейска
  • Зенитно-ракетни войски
  • Радиотехнически войски
  • Специални войски
  1. Части на централно подчинение на командването на ВВС:
132-ро централно съединение за свръзка, Балашиха (Московска област)
8-а специална авиационна дивизия – Чкаловски
2457-а авиобаза със самолети за далечно радиолокационно откриване и управление – Иваново
929-и държавен летателно-изпитателен център – Ахтубинск
4-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав – Липецк
968-и Севастополски смесен инструктурско-изследователски авиационен полк – Липецк
3958-а Керченска авиационна база – Саваслейка
4020-а база на авиационния резерв – Липецк
185-и център за бойна подготовка – Астрахан
344-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав на армейската авиация – Торжок
924-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав на частите с безпилотни летателни апарати – Егоревск
Руски държавен научноизследователски изпитателен център за подготовка на космонавти – Звездно градче
  1. Оперативно-тактическо командване на въздушно-космическата отбрана
  2. 1-во командване на ВВС и ПВО – Санкт Петербург
  3. 2-ро командване на ВВС и ПВО – Новосибирск
  4. 3-то командване на ВВС и ПВО – Хабаровск
  5. 4-то командване на ВВС и ПВО – Ростов на Дон
  6. 37-а въздушна армия
  7. Командване на военно-транспортната виация

Оборудване

Към 2010 година Русия разполага с общо 2795 самолета и вертолета в активна експлоатация, което прави военновъздушните ѝ сили вторите по големина в света.[13]

Самолети

СамолетСнимкаПроизходТипВариантНа въоръжениеБележки
Изтребители
Су-27 СССРВъздушно превъзходствоСу-27С/Су-27СМ
Су-27СМ3
Су-27УБ
Су-30 РусияМногоцелеви изтребителСу-30
Су-30М2
455[13](Цифрата включва всички Су-27, Су-30); 4 Су-30 поръчани[14]
Су-35 РусияМногоцелеви изтребител / въздушно превъзходствоСу-35
Су-35С
4850 поръчани Су-35 (2016)
МиГ-29 СССРМногоцелеви изтребителМиГ-29
МиГ-29УБ
МиГ-29СМТ
490[13]
МиГ-31 СССРИзтребител-прехващачМиГ-31
МиГ-31БМ
400[13]
1400
Щурмовици и леки бомбардировачи
Су-24 СССРБомбардировачСу-24М
Су-24М2
515[13]
Су-34 РусияБомбардировачСу-3410055 поръчани[14]
Су-25 СССРЩурмовикСу-25
Су-25УБ
Су-25СМ
Су-25Т
280[13]
800
Стратегически бомбардировачи
Ту-22М СССРСтратегически бомбардировачТу-22М393[13]
Ту-95 СССРСтратегически бомбардировачТу-95МС64[13]
Ту-160 СССРСтратегически бомбардировачТу-16019[13]14 поръчани[14]
173
Патрулни, Разузнавателни, ДРЛОУ
Антонов Ан-30 СССРВоенноморски патрулАн-301[13]
Антонов Ан-30 СССРРазузнавателенАн-308[13]
Антонов Ан-72 СССРВоенноморски патрулАн-721[13]
Ил-76 СССРДРЛОУБериев А-5026[13]
Ил-76 СССРКоманденИл-761[13]
Ил-80 СССРКоманденИл-804[13]
41
Въздушни цистерни
Ил-78 СССРВъздушна цистернаИл-7820[13]
20
Транспортни
Антонов Ан-12 СССРТранспортенАн-12140[13]
Антонов Ан-22 СССРТранспортенAn-226[13]
Антонов Ан-24
Антонов Ан-26
СССРТранспортенАн-24/Ан-2676[13]
Антонов Ан-30 СССРТранспортАн-302[13]
Антонов Ан-72 СССРТранспортенАн-72/Ан-7439[13]
Антонов Ан-124 СССРТранспортенАн-124
An-124-150
2[13]20 поръчани[14]
Антонов Ан-140 РусияТранспортенАн-1400[13]1 поръчан
Илюшин Ил-62 СССРТранспортенИл-623[13]
Илюшин Ил-76 СССРТранспортенИл-76МД175[13]2 поръчани
Let L-410 Turbolet ЧехословакияТранспортенL-4107[13]
Туполев Ту-134 СССРТранспортенТу-13411[13]
Туполев Ту-154 СССРТранспортенТу-1544[13]
Яковлев Як-40 СССРТранспортенЯк-401[13]
466
Учебни и учебно-боеви
Яковлев Як-130 РусияУчебенЯк-130505 поръчани[14]
Aero L-39 Albatros ЧехословакияУчебенL-39527[13]
Туполев Ту-134 СССРУчебенТу-1343[13]
33

4000 самолета

Вертолети

ВертолетСнимкаПроизходТипВариантНа въоръжениеБележки
Вертолети
Камов Ка-28 СССРТранспортенКа-282[13]
Камов Ка-29 СССРТранспортенКа-2921[13]
Камов Ка-50 СССРЩурмовиКа-5015[13]
Камов Ка-52 РусияЩурмовиКа-5210[13]Използва се от специалните части, още 20 поръчани[14]
Камов Ка-60 РусияМногоцелеви вертолетКа-605[13]195 поръчани[14]
Мил Ми-2 СССРЛек щурмови и транспортенМи-2280[13]
Мил Ми-6 СССРТежък транспортенМи-66[13]
Мил Ми-8
Мил Ми-17
СССРСреден транспортенМи-8
Ми-8МТВ-5
Ми-8АМТШ
Ми-17
183[13]
Мил Ми-24
Ми-35
СССРЩурмовиМи-24В
Ми-24ПН
Ми-35
365[13]
Мил Ми-26 СССРТежък транспортенМи-2630[13]
Мил Ми-28 РусияЩурмовиМи-28Н50[13]40 поръчани[14]
Камов Ка-226 РусияТранспортенКа-226Т3[13]
Казан Ансат РусияУчебенАнсат-У0[13]40 поръчани
970

970 вертолета

Източници

Вижте също

  • Военновъздушни сили на СССР
  • Военновъздушни сили на Беларус

Външни препратки