Евролига

Евролигата, известна като Евролига на Турските авиолинии по спонсорски причини, е европейското професионално баскетболно клубно състезание от първо ниво, организирано от Евролига Баскетбол от 2000 г.

Евролига
Turkish Airlines EuroLeague
Вид спортбаскетбол
Основан1957
Брой отбори18
ДържавиЕвропа
Наст. победител Анадолу Ефес (2-ра титла)
УебсайтEuroLeague
Настоящ сезон или издание на турнира Евролига 2022/23
Евролига в Общомедия

Въведено през 2000 г., състезанието замени ФИБА ​​ЕвроЛига (която преди това беше наричана ФИБА Европейска Шампионска Купа или просто Европейска купа), която се управляваше от ФИБА ​​от 1958 г. Купата на европейските шампиони на ФИБА ​​и Евролигата се считат за същата конкуренция, като промяната на името е просто ребрандиране.

Евролигата е една от най-популярните спортни лиги на закрито в света, със средна посещаемост от 8 780 за мачовете на лигата през сезон 2017 – 18. Това беше петата най-висока позиция в която и да е професионална спортна лига на закрито в света (най-високата извън Съединените щати) и втората най-висока в която и да е професионална баскетболна лига в света, само след Националната баскетболна асоциация (НБА).

Титлата в Евролигата е спечелена от 21 различни клуба, 13 от които са печелили титлата повече от веднъж. Най-успешният клуб в състезанието е Реал Мадрид, с десет титли. Настоящите шампиони са ЦСКА Москва, който победи Анадолу Ефес на финала през 2019 г., спечелвайки осмата титла на клуба.

История

Купа на европейските шампиони (1957 – 2000)

Турнирът е учреден през 1957 г. като купа на европейските шампиони. Първият победител е СКА Рига, които побеждават на финала българският Лукойл Академик. В следващите 2 издания на турнира отново победител е СКА Рига. До 1963 г. е печелен само от съветски отбори. Хегемонията на СССР е прекъсната от Реал Мадрид, които побеждават Спартак Бърно на финала. В следващите 5 сезона „кралският клуб“ печели трофея 4 пъти.

През 1969 г. в Барселона Реал отстъпват във финалния мач на ПБК ЦСКА (Москва). На следващия сезон шампион е Варезе. В 1971 г. ЦСКА Москва си връща титлата, като побеждава италианците на финала. През 1972 и 1973 г. шампион отново е Варезе. Година по-късно в Нант Реал Мадрид побеждава Варезе на финала и отново е шампион след 6-годишно прекъсване. През следващите 2 сезона финалните мачове са между тези 2 отбора и завършват с победа за Варезе. От 1977 до 1979 г. италианският тим играе 3 поредни финала, но губи и в трите. Шампиони са Макаби Тел Авив, Реал Мадрид и Босна Сараево.

През 1980 г. титлата става притежание отново на Реал Мадрид. На следващата година Макаби завоюва втората си титла в турнира, печелейки с 1 точка преднина срещу Виртус Болоня. В следващите 3 сезона шампиони са италиански отбори – Виртус Болоня (1) и на 2 пъти Канту. През 1985 и 1986 г. шампион е Цибона Загреб. Следват две титли на Армани Джийнс Милано. От 1989 до 1991 г.шампион е БК Сплит. През 1992 г. Партизан взима трофея. Година по-късно шампион става френският Лимож. През 1994 и 1995 г.Олимпиакос играе на финал 2 пъти, но губи и в двата, но печелят турнира през 1997 г. Година по-рано градският им съперник Панатинайкос става първият гръцки тим, вдигал трофея. През 1998 г. Виртус Болоня печелят на финала срещу АЕК. През следващата година Виртус отново достига финал, но губи от Панатинайкос. Последният победител в купата на европейските шампиони е Панатинайкос.

Евролига и Супролига (2001)

Купата на Евролигата

През 2001 г. федерациите ФИБА и УЛЕБ се скарват за правата върху турнира. Учредени са 2 нови турнира – Евролига (под егидата на УЛЕБ) и Супролига (под егидата на ФИБА). Виртус Болоня печели Евролигата, а първото и единствено издание на Супролигата е с победител Макаби Тел Авив.

Евролига на УЛЕБ (След 2002 г.)

През 2002 г. повечето отбори бойкотират Супролигата и участват в Евролигата. Виртус Болоня играе финал в собствената си зала, но Панатинайкос ги побеждава с 93:89. През 2003 г. Барселона печели срещу БК Бенетон. На следващата година Макаби Тел Авив прегазва Фортитудо със 118:74. Макаби защитата титлата си през следващия сезон, като от мнозина тимът, воден от Дейвид Блат е смятан за един от най-силните в историята на турнира.

През 2006 г. обаче израелският тим е победен от ПБК ЦСКА (Москва). През 2007 г. Панатинайкос печели на собствена земя срещу „московските армейци“. ЦСКА става отново шампион през 2007/2008, побеждавайки Макаби. Година по-късно ЦСКА отново губи от Панатинайкос със 73:71. През сезон 2009/2010 шампион е Барселона.

От 2010 г. спонсор на Евролигата са Турските авиолинии. През 2010/11 шампион отново е Панатинайкос, побеждавайки Макаби ТА на финала. В началото на 10-те години две поредни титли взима Олимпиакос. Макаби печели една титла през 2013/14, а Реал Мадрид и ЦСКА Москва триумфират в състезанието два пъти през това десетилетие. Реал печели през 2015 и 2018 г., а ЦСКА Москва – през 2016 и 2019 г.

От 2016/17 регламентът е променен, като груповият етап и елиминациите са премахнати и по подобие на НБА е въведен редовен сезон, в който се играе всеки срещу всеки. От 2015 г. Евролигата суспендира участието на играчи в националните отбори по време на сезона, поради което между Евролигата и ФИБА нараства скандал. В резултат на това ФИБА създава алтернативни турнири – Шампионска лига на ФИБА и Купа на ФИБА Европа.

От 2019 г. Евролигата обявява, че тимовете няма да се класират в турнира чрез първенствата – отборите получава лиценз за турнира, а част от тях са асоциирани клубове, чието място за следващите сезони не е сигурно.

Наименования

Ера на ФИБА:

  • Купа на Европейските Шампиони на ФИБА: (1958 – 1991)
  • Европейска Лига на ФИБА („ЕвроЛига на ФИБА“): (1991 – 1996)
  • ФИБА ЕвроЛига: (1996 – 2000)
  • ФИБА СупроЛига: (2000 – 2001)

Ера на Евролига:

  • Евролига: (2000 – 2016)
  • ЕвроЛига: (2016 г. – )

Регламент

В надпреварата до сезон 2016/17 стартират 38 отбора. 16 от тях играят квалификация за 2 места в груповата фаза. Групите са 4 от по 6 отбора, като се играе всеки срещу всеки на разменено гостуване. През сезон 2016/17 е въведен редовен сезон с 16 тима, които през 2019/20 се увеличават на 18. След това се играят плейофи, в които първият с 3 победи се класира за Final four. В тази финална фаза се играят полуфиналите и финалът в града-домакин.

Настоящи клубове

Това са отборите, които участват в Евролигата през сезон 2022/23.

ОтборГрадСтадионКапацитет
1 Алба БерлинБерлинМерцедес Бенц Арена14 500[1]
2 Анадолу ЕфесИстанбулСинан Ердем Доме16 000[2]
3 Байерн МюнхенМюнхенАуди Доме6700[3]
4 БарселонаБарселонаПалау Блауграна7585[4]
5 БасконияВитория-ГастейсФернандо Буеса Арена15 504[5]
6 ВаленсияВаленсияЛа Фонтела9000[6]
7 Жалгирис КаунасКаунасЖалгирис Арена15 415[7]
8 Олимпия МиланоМиланоМедиоланум Форум12 700[8]
9 АСВЕЛ БаскетВилюрбанАстробал5556[9]
10 Макаби Тел АвивТел АвивМенора Миттачим Арена10 383[10]
11 ОлимпиакосПиреяСтадион на мира и приятелството11 640[11]
12 ПартизанБелградЩарк Арена18 386
13 ПанатинайкосМарусиО.А.К.А18 989[12]
14 Реал МадридМадридУиЗинк Сентър15 000[13]
15 ФенербахчеИстанбулСпортна зала Юлкер13 059
16 Виртус БолоняБолоняСегафредо Арена9980
17 МонакоМонакоЗала Гастон Медесин4600
18 Цървена ЗвездаБелград(Щарк Арена) (Зала Александър Николич)18 386[14]
8000[15]

Шампиони по клубове

РангКлубШампионФиналистШампион по години
1 Реал Мадрид1191964, 1965, 1967, 1968, 1974, 1978, 1980, 1995, 2015, 2018
2 ЦСКА Москва861961, 1963, 1969, 1971, 2006, 2008, 2016, 2019
3 Макаби Тел Авив691977, 1981, 2001*, 2004, 2005, 2014
4 Панатинайкос611996, 2000, 2002, 2007, 2009, 2011
5 Варезе551970, 1972, 1973, 1975, 1976
6 Олимпиакос361997, 2012, 2013
7 Олимпия Милано321966, 1987, 1988
8 Ригас АСК311958, 1959, 1960
Сплит311989, 1990, 1991
10 Барселона262003, 2010
11 Виртус Болоня231998, 2001
Анадолу Ефес212021, 2022
12 БК Канту21982, 1983
Цибона21985, 1986
14 Фенербахче122017
15 Динамо Тбилиси111962
Ховентуд Бадалона111994
Жалгирис111999
18 Босна11979
Виртус Рома11984
Партизан11992
Лимогес ЦСП11993
22 Академик2
Бърно2
Тревизо2
Саски Баскония2
26 УСК Прага1
АЕК1
Фортитудо Болоня1

Шампиони по нация

Игра между Фенербахче и Реал Мадрид в Евролигата
РангДържаваКлубПобедителФиналист
1. ИспанияРеал Мадрид108
Барселона25
Ховентут Бадалона11
Баскония2
4 clubs1316
2. Италия
Палаканестро Варезе55
Олимпия Милано32
Виртус Болоня23
БК Канту2
Виртус Рома1
Палаканестро Тревизо2
Фортитудо Болоня1
7 clubs1313
3. ГърцияПанатинайкос61
Олимпиакос35
АЕК1
3 clubs97
4. Съветски съюзЦСКА Москва43
Ригас АСК31
Динамо Тбилиси11
Жалгирис1
4 clubs86
5. ЮгославияКК Сплит31
Цибона2
Босна1
Партизан1
4 clubs71
6. ИзраелМакаби Тел Авив69
7. РусияЦСКА Москва43
8. ТурцияФенербахче12
Анадолу Ефес21
2 clubs33
9. ФранцияЛимогес ЦСП1
ЛитваЖалгирис1
11. ЧехословакияБърно2
УСК Прага1
2 clubs03
12. БългарияАкадемик2

Спонсори

Спонсор на Купата
Премиум партньори
Глобални партньори
Регионални партньори
Глобални партньори на Финалната четворка
  • Efes
  • Acıbadem

Вижте също

  • Еврокъп
  • Класиране на европейските професионални баскетболни клубове

Източници