Закон на Хъбъл

Вижте пояснителната страница за други значения на Хъбъл.

Серия статии на тема
Космология


Законът на Хъбъл е емпирично установена пропорционална връзка между скоростта на отдалечаване на галактиките и разстоянието им до нас. Той е формулиран през 1929 г. от Едуин Хъбъл, който установил червено отместване в спектрите на наблюдаемите галактики.[1] Според него това червено отместване е Доплеров ефект и той прави извода, че всички галактики се отдалечават. Това разбиране се счита за факт и той е ключов в теорията за големия взрив.

Законът на Хъбъл се изразява с формулата:

,

където v е радиалната скорост (в km/s) (измерена чрез червеното отместване), d е разстоянието до галактиката (в Mpc), а H0 е константата на Хъбъл (в (km/s)/Mpc). Константата на Хъбъл получена от измерване през 2003 г. с помощта на спътника WMAP има стойност 71±4 (km/s)/Mpc. По-точните оценки получени в следващите десетилетия показват, че разликите на стойностите получавани с различни методи са статистически значими, което е указание за съществен физически проблем в по детайлното ѝ обясняване.[2][3]

Реципрочната стойност на константата на Хъбъл задава началния момент, в който започва радиалното разбягване на галактиките и в рамките на теорията се приема за възрастта на наблюдаемата вселена.[1]

Специалната теория на относителността поставя скоростта на светлината с за горна граница на физическите скорости, а изчислените по закона на Хъбъл стойности при d > 4.2Gpc (гигапарсека) надхвърлят това число, но в случая противоречие няма.[4] Обяснението е, че те са резултат от разширяване на самото пространство, а не движение. Разстоянието

,

се нарича хоризонт на Хъбъл и фактически задава граница, отвъд която разбягващите се галактики стават ненаблюдаеми.