Робърт Мугабе

Роберт Мугабе е роден на 21 февруари 1924 г. в Кутама, в тогавашната британска колония Южна Родезия, в която властта е в ръцете на бялото малцинство. Мугабе принадлежи към преобладаващата в Родезия народност шона. Той е католик и учи в йезуитско училище.

На 36-годишна възраст се включва в редиците на забранената Национална демократична партия. По образование е преподавател. Основател е на лявонационалистическото (маоистко) партизанско движение Африкански национален съюз на Зимбабве (1963), което до изборите през 2008 г. е и управляваща партия. След идването на власт установява еднопартийна система. Известен е с гоненията срещу „белите фермери“ (2001) и критическите изказвания по адрес на САЩ. В политиката изповядва привързаност към социализма, чрез отказ от пазарна икономика по модела на МВФ, подкрепя национализацията на промишлеността и концепцията за „твърди цени“ на жизнено-необходимите стоки. Развитите промишлени държави нарича „големи братя“, а Буш и Блеър сравнява с Хитлер^[1].

Въпреки че Роберт Мугабе през 2001 г. отчуждава крупната земеделска собственост на бившите колонисти и ги прокужда извън страната, икономическото положение не се подобрява и за 7 години Зимбабве се превръща от най-големия износител на пшеница в Африка в най-големия вносител. През 2008 г. инфлацията е 100 000% годишно и на 14 май 2008 г. е издадена банкнота от 500 000 000 зимбабвийски долара, равняваща се на 2 USD.

На 2 април 2008 избирателната комисия на Зимбабве обявява резултатите от изборите, в които става ясно, че партията на Мугабе изгубва мнозинството си в парламента, а Мугабе не е избран от първия тур и трябва да се състезава с опозиционния кандидат Морган Цвангирай. Близо едномесечното забавяне на резултатите кара западните държави и опозицията да се съмняват в истинността им.

Роберт Мугабе поръчва от Китай пълен кораб (корабът Анюецзян) с оръжия, но съседните държави Мозамбик и ЮАР отказват на кораба да акостира в техни пристанища. Ангола, чийто президент поддържа тесни връзки с Мугабе, допуска кораба въпреки протестите на международната общност, водена от Британия и САЩ. Заобикалянето покрай нос Добра Надежда до Ангола забавя доставката на оръжия с 6 дни. Представител на китайското външно министерство отбелязва, че това е напълно нормална практика на военно-техническо сътрудничество между двете държави, която няма нищо общо с политическата ситуация в страната.^[2]

След дълго отлагане е установена дата за втория тур на изборите – 27 юни. Морган Цвангирай, въпреки че се опитва да прокара обявяването си за победител още на първия тур, първоначално заявява, че ще участва на втория в края на юни. След дълго отлагане е обявен процентът гласове, спечелен от Робърт Мугабе на първия тур – 43,2%. Опонентът му също не преминава 50%. ^[3]

По време на парад Робърт Мугабе заявява в отговор на отправените към неговата партия обвинения за политически мотивирано насилие: „Опозиционната MDC, сформирана по почин на Британия, е на зъл кръстоносен поход за разделяне на нашия народ по политическа линия, тъй като те (британците) продължават да разпалват и спонсорират отблъскващи действия на политическо насилие над невинни граждани“ ^[4][5]

По негови думи те са разрушили имущество на стойност милиарди долари на поддръжници на ЗАНУ-ПФ, докато представители на ООН са склонни да считат за автори на насилието привържениците на ЗАНУ-ПФ. ^[6]

Своя политически противник Цвангирай той заклеймява като „марионетка на бившата колониална сила“. Самодържавното отношение към своята власт Робърт Мугабе изразява в твърдението, че „само Бог, който ме е назначил, може да ме отстрани, нито MDC, нито британците.“ ^[7] Той изразява нежелание да предава властта си, докато е жив: „Никога не трябва да се случи – никога да не се приеме нещо, което мирише на MDC. Тези жалки марионетки да вземат властта в нашата страна? Хайде да видим! Това няма да стане.“ ^[8], а вота за MDC той окачествява като вот за Британия и връщането на колониалното им управление:

В интервала между двата тура посланикът на САЩ и представители на Британия са заловени в съучастничество в изграждането на барикади по улиците на Хараре и хвърлени в затвора. Впоследствие са освободени. ^[10]. Дни по-рано обаче министърът на правосъдието на Зимбабве разкрива, че са открити доказателства за съпричастие на американския посланик към опозицията, а президентът заплашва да експулсира дипломата.^[11] Втората съпруга на президента Грейс Мугабе стои неотклонно зад кампанията на своя съпруг и отбелязва, че „Цвангирай само ще слуша за вида на Президентския дворец отвътре от людете, които вече са били там.“^[12]

Въпреки призивите на множество съседни страни за отлагане на изборите Робърт Мугабе отказва с обяснението, че Зимбабве не може „да потъпче своя собствен закон“. Мугабе заклеймява намеренията на „някои хора, готвещи се за нападение срещу Зимбабве“, тъй като по неговите думи „нашите избори бяха честни.“ ^[13]

Политическият противник Цвангирай на 22 юни 2008 се отказва от участие във втория тур на 27 юни, което оставя преизбирането на настоящия президент несъмнено^[14].

Докато се укрива в холандското посолство, Цвангирай призовава за „военна сила“ срещу Зимбабве, на което президентът Мугабе отвръща:

^[15]

За разлика от първия тур, когато обявяването на резултатите бе оповестено на третата седмица, Зимбабвийската Изборна комисия ги публикува на втория ден – 85,5% за Роберт Мугабе. Въпреки оттеглянето си от втория тур, Цвангирай получава гласове, тъй като името му е отпечатано в бюлетината – 9,3% ^[16]. На 29 юни 2008 Роберт Мугабе полага клетва за президент. Той отправя покана към своя противник Цвангирай да присъства на церемонията, която последният отхвърля.^[17][16]

Роберт Мугабе обявява напускането на Британското съдружество, след като то безсрочно замразява членството на страната и обяснява решението си с неравноправните отношения на Британия и нейното вмешатлество във вътрешните работи на Зимбабве. ^[18]

В отговор на появата на критики не само от Британия и САЩ, но и от страна на канцлера на Германия към правителството на Зимбабве, държавите от САДК (Общност за развитие на държавите от Южна Африка) остро осъждат подобни изявления и заявяват, че това е дело, касаещо само Африка. ^[19]

На 22 февруари 2008 на среща с китайския заместник-министър на търговията и ръководените от него делегации изразява признателност на Китай за поддръжката, предоставена на неговата страна. Дружбата между двете страни Мугабе определя като „традиционна“. ^[20]

Роберт Мугабе неотклонно подкрепя политиката на „Един Китай“ и срещу сепаратистките уклони на Тайван и Тибет, изразява надежда за „най-скорошно завършване на великото дело за обединение на Китай“^[21]. Получава в замяна одобрение и уверение за традиционната и дълбока дружба между двата народа, която по думите на Мугабе се е зародила още от борбата за независимост на Зимбабве^[22].

Бил е посланик на добра воля на Световната здравна организация до 2017 г.^[23]

Женен е за Сали Мугабе и е в продължение на няколко години вдовец от 1992 г. Има единствен син, роден по време на затворничеството на майка си, и починал като невръстен на 3 години от малария. Роберт Мугабе не е в състояние да отиде на погребението, станало, докато той е бил в затвора. Оженва се повторно със специално разрешение на архиепископа на Светата Римокатолическа църква (която не допуска по принцип повторен брак) в католическото училище, което той завършва в своята младост, за Грейс Маруфу^[24]. Често е наричан с прякора „Баба“.^[12]