Февруари

Името на месеца произлиза от латински (Februarius). Първоначалното значение е било очистителен (месец), тъй като в Римската империя по това време са се извършвали жертвоприношения за очистване от греховете.

Февруари е последният месец в римския календар. Той и януари са последните два месеца, добавени към календара, тъй като римляните смятали зимата за безмесечен период. Февруари е включен в римския календар през 153 пр.н.е.

В българските народни говори е разпространено названието Малък Сечко (в по-стар вариант: Малък Сечен)^[1], понеже февруари има само 28 дни, за разлика от Голям Сечко (януари), който винаги има 31 дни. Старото славянско название на месеца е . Прабългарите наричали този месец Тутом.^[2]

• Знаците на зодиака през месец февруари са Водолей (20 януари – 19 февруари) и Риби (20февруари 20 март).
• Слънцето обаче преминава през зодиакалните съзвездия: Козирог и Водолей
• През обикновените години февруари започва в същия ден от седмицата като март и ноември.
• През високосна година февруари започва в същия ден от седмицата като август.
• Февруари е единственият месец с по-малко от 30 дни, но има три пъти, когато е използвана датата 30 февруари.

• 29 февруари и 30 февруари
• Исторически годишнини
• Календар на православните църковни празници за месец февруари

• Н. Ников, Българският фолклор и месец февруари „Празниците на българите с легенди и предания“