Хвърляне на копие

Хвърлянето на копие е част от петобоя в древните олимпийски игри още от 708 г. пр.н.е. Копието се хвърля с помощта на прашка, а когато атлетите хвърлят копието, тази прашка му придава спираловидно движение по време на полет.

Хвърлянето на копиевидни пръти по мишени се възражда в Германия и Швеция в началото на 1870-те години. Правилата еволюират през следващите десетилетия. Първоначално копията се хвърлят без засилка, а хващането им по средата не е задължително. Скоро след това се въвежда съвременната засилка.^{[1]:с. 435 – 436}

По това време доминиращият копиехвъргач е шведът Ерик Леминг до 1912 г.^{[1]:с. 436, 441[2]:с. 478} Когато хвърлянето на копие за мъже е направено олимпийска дисциплина на Летните олимпийски игри през 1906 г., Леминг печели с преднина от почти девет метра и счупва собствения си световен рекорд. Швеция лесно спечелва първите четири места, тъй като играчите на Финландия отсъстват, а в другите страни този спорт не е популярен.^{[1]:с. 437}

Към края на 19 век и началото на 20 век повечето състезания по мятане на копие включват двете ръце – уредът се хвърля отделно с дясната и с лявата ръка, а най-добрите резултати за всяка ръка се събират.^[2] Такова състезание с двете ръце се провежда само веднъж на олимпийски игри – на Летните олимпийски игри през 1912 г., когато Финландия обира медалите, задминавайки Леминг.^{[1]:с. 441} Скоро след това тази практика бързо се забравя.

Първото състезание по хвърляне на копие за жени се провежда във Финландия през 1909 г.^[3] Първоначално жените мятат еднакви копия като мъжете, но през 1920-те години е въведено по-късо и по-леко копие за жени. През 1932 г. дисциплината за жени е включена в олимпийската програма. Първата жена шампион става американската Бейб Захариас.^{[2]:с. 479}

Дълго време копията се правят от твърдо дърво (обикновено бреза) със стоманен връх. Кухото и високо аеродинамично копие е изобретено в САЩ през 1950-те години. По-късните копия се правят изцяло от метал.^{[2]:с. 478 – 479[3][4]} Новите копия летят по-надалеч, но са по-малко склонни да се приземят правилно. В началото на 1980-те години започват да се проектират копия, които значително по-рядко се приземяват водоравно. Така през април 1986 г. за мъжете и април 1999 г. са въведени копия по нов дизайн и световните рекорди (на Уве Хон и Петра Фелке) до този момент са занулени.^[5] Промените са въведени и с цел безопасност, тъй като много често са се получавали хвърляния от над 100 метра. След това центърът на тежестта на копията се премества с 4 сантиметра по-напред, а върхът им става по-тъп, намалявайки аеродинамиката им.

От 69-те олимпийски медала, раздадени за хвърляне на копие при мъжете, 32 са взети от състезатели от Норвегия, Швеция или Финландия.

Хвърлянето на копие е част от десетобоя още от въвеждането му в началото на 1910-те години. То е част от някои от формите на петобоя и част от всички форми на седмобоя при жените, след като измества петобоя през 1981 г.^[6]

Мъже

• Към юли 2019 г.^[7]

Ранг	Разстояние	Атлет	Дата	Място	Изт.
1	98,48 m	Ян Железни	25 май 1996 г.	Йена
2	94,44 m	Йоханес Фетер	11 юли 2017 г.	Люцерн	[8]
3	93,90 m	Томас Рьолер	5 май 2017	Доха	[9]
4	93,09 m	Аки Парвиайнен	26 юни 1999 г.	Куортане
5	92,72 m	Джулиус Йего	26 август 2015 г.	Пекин	[10]
6	92,61 m	Сергей Макаров	30 юни 2002 г.	Шефийлд
7	92,60 m	Реймонд Хехт	21 юли 1995 г.	Осло
8	92,06 m	Андреас Хофман	2 юни 2018 г.	Офенбург	[11]
9	91,69 m	Константинос Гациудис	24 юни 2000 г.	Куортане
10	91,59 m	Андреас Торкилдсен	2 юни 2006 г.	Осло
11	91,53 m	Теро Питкемеки	26 юни 2005 г.	Куортане
12	91,46 m	Стийв Бакли	25 януари 1992 г.	Окланд	[12]
13	91,36 m	Чън Чао-цун	26 август 2017 г.	Тайпе	[13]
14	91,29 m	Бро Греер	21 юни 2007 г.	Индианаполис
15	90,73 m	Вадим Василевскис	22 юли 2007 г.	Талин
16	90,61 m	Магнус Кирт	22 юни 2019 г.	Куортане	[14]
17	90,60 m	Сепо Рятю	20 юли 1992 г.	Нурмиярви
18	90,44 m	Борис Хенри	9 юли 1997 г.	Линц
19	90,16 m	Кешорн Уолкот	9 юли 2015 г.	Лозана
20	89,73 m	Якуб Вадлейх	12 август 2017 г.	Лондон	[15]
21	89,21 m	Ихаб Абделрахман	18 май 2014 г.	Шанхай
22	89,17 m	Едис Матусевичиус	27 юли 2019 г.	Паланга	[16]
23	89,16 m A	Том Петраноф	1 март 1991 г.	Почефструм	[17]
24	89,15 m	Джао Цинган	2 август 2014 г.	Инчон
25	89,10 m	Патрик Боден	24 март 1990 г.	Остин

Жени

• Към август 2019 г.^[18]

Ранг	Разстояние	Атлет	Дата	Място	Изт.
1	72,28 m	Барбора Шпотакова	13 септември 2008 г.	Щутгарт
2	71,99 m	Мария Абакумова	2 септември 2011 г.	Тегу
3	71,88 m	Антоанета Селенска	1981 г.	Загреб
4	71,70 m	Ослеидис Менендес	14 август 2005 г.	Хелзинки
5	70,20 m	Кристина Обергфьол	23 юни 2007 г.	Мюнхен
6	69,48 m	Трине Хатестад	28 юли 2000 г.	Осло
7	69,35 m	Сюнете Филюн	9 юни 2012 г.	Ню Йорк
8	68,92 m	Катрин Мичъл	11 април 2018 г.	Гоулд Коуст	[19]
9	68,43 m	Сара Колак	6 юли 2017 г.	Лозана	[20]
10	68,34 m	Щефи Нериус	31 август 2008 г.	Вустемарк
11	67,98 m	Лю Хуейхуей	2 август 2019 г.	Шънян	[21]
12	67,90 m	Кристин Хусонг	10 август 2018 г.	Берлин	[22]
13	67,70 m	Келси-Лий Барбър	9 юли 2019 г.	Люцерн	[23]
14	67.,69 m	Катарина Молитор	30 август 2015 г.	Пекин	[24]
15	67,67 m	Соня Бисет	6 юли 2005 г.	Саламанка
16	67,51 m	Мирела Маняни	30 септември 2000 г.	Сидни
17	67,47 m	Татяна Холодович	7 юни 2018 г.	Осло	[25]
18	67,40 m	Никола Огродникова	26 май 2019 г.	Офенбург	[26]
19	67,32 m	Линда Щал	14 юни 2014 г.	Ню Йорк
20	67,30 m	Вера Ребрик	19 февруари 2016 г.	Сочи	[27]
21	67,29 m	Ханна Гацко-Федусова	26 юли 2014 г.	Кропивницки
22	67,21 m	Еда Туусуз	18 май 2017 г.	Баку	[28]
23	67,20 m	Татяна Шиколенко	18 август 2000 г.	Монако
24	67,16 m	Мартина Ратей	14 май 2010 г.	Доха
25	67,12 m	Лиу Шъин	20 май 2018 г.	Осака	[29]
26	67,11 m	Мария Андрейчик	16 август 2016 г.	Рио де Жанейро	[30]