Дженаро Гатузо
Дженаро Иван Гатузо (на италиански: Gennaro Ivan Gattuso, прякор Рино) е италиански треньор и бивш футболист. Роден е на 9 януари 1978 г. в град Кориляно Калабро, Италия. Гатузо е играл основно като опорен халф, станал популярен със своята борбеност, агресивност и издръжливост на терена. Спечелил е всички турнири на клубно ниво с Милан, най-значимите от които са двете победи в Шампионската лига през 2003 г. и 2007 г. Гатузо става световен шампион с Италия през 2006 г. и е избран в идеалния отбор на мондиала.
 Дженаро Гатузо | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Рино | ||||||||
| Роден | Дженаро Иван Гатузо 9 януари 1978 г. | ||||||||
| Ръст | 1, 77 m | ||||||||
| Пост | дефанзивен полузащитник | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Дженаро Гатузо в Общомедия | |||||||||
През февруари 2013 г. Дженаро става играещ мениджър на швейцарския Сион, като след края на сезона прекратява кариерата си като футболист и треньор в Сион. През есента на същата година ръководи и италианския Палермо.
Кариера
Гатузо започа професионалната си кариера през 1996 г. в Перуджа. През сезон 1997 - 1998 е привлчен от шотландския Глазгоу Рейнджърс. Там Дик Адвокаат го използва като десен защитник. През октомври 1998 г. преминава в новака в Серия А Салернитана.
През 1999 г. Гатузо е купен от Милан за 8 милиона евро и бързо се утвърждава като титуляр. През 2000 г. дебютира за Италия. На 15 ноември вкарва единственото си попадение за скуадра адзура срещу Англия. Въпреки огромната конкуренция в Милан след привличането на Руи Коща и Андреа Пирло през 2001 г. и Кларънс Сеедорф и Ривалдо през 2002 г. Гатузо успява да запази титулярното си място. Той играе като опорен полузащитник под ръководството на Карло Анчелоти и внася стабилност в отбранителните действия на Милан.
През 2003 г. Дженаро печели Шампионската лига, Купата на Италия и Суперкупата на Европа с Милан, а на следващия сезон и титлата в Серия А и Суперкупата на Италия.
На 26 септември 2006 г. Гатузо изиграва своят мач номер 300 за Милан. Същата година става и световен шампион с Италия, като попада и в идеалния отбор на Световното първенство.
Гатузо печели за втори път Шампионската лига през 2007 г. Пропуска по-голямата част от сезон 2008 - 2009 поради контузия. През сезон 2009 - 2010 е оставян често резерва, за сметка на Матьо Фламини.
Участва на Мондиал 2010, където Италия отпада в групата. След края на първенството се отказва от националния отбор.
През 2011 г. Дженаро става за втори път шампион на Италия с Милан.
В първия кръг на сезон 2011 - 2012 в мач срещу Лацио Гатузо е изваден от игра още през първото полувреме. Впоследствие му е открит проблем с очите[1] и не играе близо 7 месеца. Футболистът дори обмисля да се откаже от футбола[2]
Рино се връща в игра чак през март 2012 г.[3]. През целия сезон той записва едва 7 мача. На 11 май 2012 г. решава да не удължи договорът си с Милан и след края на сезона подписва с швейцарския Сион.[4]
Статистика
Клубна кариера
| Клуб | Сезон | Шампионат | Купа | Европейски турнири1 | Други турнири2 | Общо | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Головe | Мачове | Голове | ||
| Перуджа | 1995–96 | 2 | 0 | - | - | - | - | - | - | 2 | 0 |
| 1996–97 | 8 | 0 | - | - | - | - | - | - | 8 | 0 | |
| Общо | 10 | 0 | – | – | – | – | – | – | 10 | 0 | |
| Глазгоу Рейнджърс | 1997–98 | 29 | 3 | 9 | 0 | 2 | 1 | - | - | 40 | 4 |
| 1998–99 | 5 | 0 | 1 | 0 | 5 | 1 | - | - | 11 | 1 | |
| Общо | 34 | 3 | 10 | 0 | 7 | 2 | – | – | 51 | 5 | |
| Салернитана | 1998–99 | 25 | 0 | - | - | - | - | - | - | 25 | 0 |
| Общо | 25 | 0 | – | – | – | – | – | – | 25 | 0 | |
| Милан | 1999–2000 | 22 | 1 | 1 | 0 | 5 | 0 | - | - | 28 | 1 |
| 2000–01 | 24 | 0 | 2 | 0 | 10 | 0 | - | - | 36 | 0 | |
| 2001–02 | 32 | 0 | 5 | 0 | 10 | 0 | - | - | 47 | 0 | |
| 2002–03 | 25 | 0 | 3 | 0 | 14 | 0 | - | - | 42 | 0 | |
| 2003–04 | 33 | 1 | 2 | 0 | 7 | 1 | 3 | 0 | 45 | 2 | |
| 2004–05 | 32 | 0 | 2 | 0 | 11 | 0 | 1 | 0 | 46 | 0 | |
| 2005–06 | 35 | 3 | 3 | 0 | 11 | 0 | - | - | 49 | 3 | |
| 2006–07 | 30 | 1 | 4 | 0 | 13 | 0 | - | - | 47 | 1 | |
| 2007–08 | 31 | 1 | 1 | 0 | 8 | 0 | 3 | 0 | 43 | 1 | |
| 2008–09 | 12 | 0 | - | - | 4 | 1 | - | - | 16 | 1 | |
| 2009–10 | 22 | 0 | 1 | 0 | 1 | 0 | - | - | 24 | 0 | |
| 2010–11 | 31 | 2 | 2 | 0 | 5 | 0 | - | - | 38 | 2 | |
| 2011–12 | 6 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 | 7 | 0 | |
| Общо | 335 | 9 | 26 | 0 | 99 | 2 | 8 | 0 | 468 | 11 | |
| Сион | 2012–13 | 27 | 1 | 5 | 0 | - | - | - | - | 32 | 1 |
| Общо | 27 | 1 | 5 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 32 | 1 | |
| Общо за кариерата | 431 | 13 | 41 | 0 | 106 | 4 | 8 | 0 | 586 | 17 | |
1Европейските турнири включват Шампионска лига и Купа на УЕФА
2Други турнири включват Суперкупа на Италия, Суперкупа на Европа, Междуконтинентална купа и Световно клубно първенство
Национален отбор
| Италия | ||
|---|---|---|
| Година | Мачове | Голове |
| 2000 | 6 | 1 |
| 2001 | 3 | 0 |
| 2002 | 10 | 0 |
| 2003 | 4 | 0 |
| 2004 | 9 | 0 |
| 2005 | 8 | 0 |
| 2006 | 10 | 0 |
| 2007 | 6 | 0 |
| 2008 | 9 | 0 |
| 2009 | 5 | 0 |
| 2010 | 3 | 0 |
| Общо | 73 | 1 |
Успехи
Милан
Шампионска лига – 2 (2003, 2007)
Суперкупа на Европа – 2 (2003, 2007)
- Световно клубно първенство – 1 (2007)
Серия А – 2 (2004, 2011)
Купа на Италия – 1 (2003)
- Суперкупа на Италия – 2 (2004, 2011)
Национален отбор
- Световно първенство – 1 (2006)
- Европейско първенство за младежи – 1 (2000)
Индивидуални
- Идеален отбор на Световното първенство – 1 (2006)
Ордени
Носител на Орден за заслуги към Италианската Република четвърта степен (офицер): 2006
Носител на Орден за заслуги към Италианската Република пета степен (рицар): 2000
