Съюзни републики на СССР

Според съветските конституции от 1936 г. и 1977 г. политическият строй в страната се основава на съветите на народните депутати, дали името на новия вид република – съветска република, и на новата държава – Съветски съюз. Тези съвети съществуват на всички нива в държавната управленска йерархия.

В съюзните републики, подобно на общосъюзното (федералното) политическо устройство с „ръководна роля на комунистическата партия“ – КПСС, успоредно с йерархията на държавните учреждения съществуват и партийни структури, всяка от които разполага с големи правомощия, дадени им от Политбюро на ЦК на КПСС за контрол над републиките. Държавните административни органи изпълняват директивите на местните партийните организации на КПСС.

В СССР (подобно е и в другите социалистически страни) е считано, че глава на съюзната република (както и на останалите административно-териториални подразделения) е ръководителят на местната партийна организация – първият секретар на републиканската комунистическа партия, а не главата на републиканското държавно управление. Освен това вторият (а често и първият) секретар на републиканските партии извън РСФСР на всички нива е руснак, докато по-долните по ранг са от местната националност.

От създаването му през 1922 г. СССР е силно централизирана държава. В средата на 1980-те години обаче за генерален секретар на ЦК на КПСС е избран доста по-младият Михаил Горбачов, който започва провеждането на икономически и политически реформи (перестройка). В резултат федералната административна власт и централното ръководство на партията - ЦК на КПСС, постепенно загубват контрола над републиките, което довежда до разпадането на СССР. В края на 1980-те години републиките в състава на Съветския съюз са формално под контрола на федералната държавна администрация и неговия парламент - Върховния съвет на СССР в Москва.

По време на Студената война правото на отделяне, както и неговото обсъждане и прилагане, на практика са неприложими, тъй като de facto СССР е силно централизирана федерация с малки правомощия на съюзните републики. За пръв път член 72 от съветската конституция е приложен на практика едва през декември 1991 г., когато републиките-учредителки на СССР - Руската СФСР, Украинската ССР и Беларуската ССР, се отделят от състава на Съветския съюз.

Всяка от съюзните републики има свои държавни символи: знаме, герб и химн. (РСФСР няма свой химн.)

Състав преди разпада

Републики на СССР (1956-1989)
	Знаме	Република	Столица	Карта на СССР
1		Арменска ССР	Ереван
2		Азербайджанска ССР	Баку
3		Белоруска ССР	Минск
4		Естонска ССР	Талин
5		Грузинска ССР	Тбилиси
6		Казахска ССР	Алма Ата
7		Киргизка ССР	Фрунзе
8		Латвийска ССР	Рига
9		Литовска ССР	Вилнюс
10		Молдавска ССР	Кишинев
11		Руска СФСР	Москва
12		Таджикска ССР	Душанбе
13		Туркменска ССР	Ашхабад
14		Украинска ССР	Киев
15		Узбекска ССР	Ташкент

Предишни съюзни републики

• Закавказката СФСР съществува от 1922 до 1936 г., обединявала Азербайджанската ССР, Арменската ССР и Грузинската ССР.
• Карело-финската ССР съществува от 1940 до 1956 г., когато е преобразувана в Карелска АССР.

• 30 декември 1922 – подписан е Съюзният договор за образуване на Съюза на съветските социалистически републики от съветските републики учредители Руска СФСР, Украинска ССР, Белоруска ССР и Закавказка СФСР
• 1924 - от Туркестанската АССР (в РСФСР) са отделени Туркменската ССР и Узбекската ССР
• 1929 - от Узбекската ССР е отделена Таджикската АССР, като е преобразувана в Таджикска ССР
• 1936 – по новата конституция:
  • от Руската СФСР са отделени Казакската АССР и Киргизката АССР, като са преобразувани в Казахска ССР и Киргизка ССР
  • разпусната е Закавказката СФСР, като нейните страни-членки Азербайджанска ССР, Арменска ССР и Грузинска ССР влизат в състава на СССР
• 1939 - присъединена е към Беларуската ССР част от тогавашна Полша (позната като Креси, Източна Полша и Западен Беларус)
• 1940:
  • присъединени са Литва, Латвия и Естония, като са образувани Литовската ССР, Латвийската ССР и Естонската ССР
  • Автономната карелска ССР е отделена от Руската СФСР, като заедно с територия, присъединена от Финландия, е преобразувана в Карело-финска ССР
  • Молдавската АССР от Украинската ССР е разпусната, като по-голямата част (Приднестровието) от нея заедно с областта Бесарабия, присъединена от Румъния, е преобразувана в Молдавска ССР
  • присъединена е областта Буковина (Румъния) към Украинската ССР като Черновицка област
• 1944:
  • присъединена е Тувинската народна република към Руската СФСР като Тувинска автономна област
  • след сталинските репресии над кавказките и кримските народи са реорганизирани всички автономни области и автономни съветски социалистически републики
• 1945:
  • част от Източна Прусия (Германия) е присъединена към Руската СФСР, образувайки анклава Калининградска област
  • областта Рутения (Чехословакия) е присъединена към Украинската ССР като Закарпатска област
  • Кримската АССР е преобразувана в Кримска област в състава на РСФСР
  • Курилските острови и южната част на о-в Сахалин (Япония) са присъединени към Руската СФСР
• 1954 – Кримската област е прехвърлена от Руската СФСР на Украинската ССР
• 1956 – Карело-финската ССР е преобразувана в Карелска АССР в състава на Руската СФСР
• 1991:
  • 6 септември – Държавният съвет на СССР признава независимостта на Литва, Латвия и Естония
  • 8 декември - държавните ръководители на съветските републики учредители Руска СФСР, Украинска ССР, Белоруска ССР подписват Беловежкото споразумение за разтрогване на Съюзния договор от 1922 г. и за създаване на Общност на независимите държави
  • 26 декември – последна сесия на Върховния съвет на СССР (парламента)