Татарстан

Република Татарстан, наричана също Татарстан и Татария (на татарски: Татарстан Республикасы, на руски: Республика Татарстан, на български: Република Татарстан) е субект в състава на Руската Федерация[3]. Разположена в югоизточната част на Европейска Русия в състава на Приволжкия федерален окръг и Приволжкия икономически район. Има площ 67 847 km2 (0,4% от Руската Федерация, на 44-то място в Русия) и население от 3 885 253 души (1 януари 2017 г. (2,65% от Руската Федерация, на 8-о място в Русия). Столица е град Казан. Разстояние от Москва до Казан – 797 km.

Република Татарстан
Республика Татарстан
Татарстан Республикасы
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Татарстан на картата на РусияТатарстан на картата на Русия
Страна Русия
СтолицаКазан
Площ67 847 km²
Население3 894 120 души (2021)
57,4 души/km²
на 8 място в РФ
Федерален окръгПриволжки федерален окръг
ПрезидентРустам Минниханов
Министър-председателАлексей Песошин[1][2]
Езицируски и татарски
Часова зонаUTC +3
МПС код16, 116, 716
Официален сайтwww.tatar.ru
Татарстан в Общомедия

Историческа справка

На 27 май 1920 г. е образувана Татарската АССР, на 30 август 1990 г. влиза в пределите на ОНД под името Татарска ССР, а от 7 февруари 1992 г. е субект в състава на Руската федерация като Република Татарстан. Най-ранната известна организирана държава в границите на Татарстан е била Волжка България (ок. 700 – 1238 г.). Волжките българи са имали напреднала търговска държава с търговски контакти в цяла Вътрешна Евразия, Близкия изток и Прибалтика, които поддържат независимостта си въпреки натиска от страна на хазарите, Киевската Рус и Кумано-Кипчаците. Ислямът е въведен официално от мисионери от Багдад по времето на пътуването на Ибн Фадлан през 922 година, въпреки че следи от масови помюсюлманчвания се откриват още към края на IX в (включително и намерени монети от 907 г. )[4] Възможно е да е имало няколко вълни на помюсюлманчване във Волжка България.

Волжка България най-накрая попада в армиите на монголския княз Бату хан в края на 1230 г. (виж монголското нашествие във Волжка България). Жителите, смесвайки се с кипчаковите хора на Златната Орда, стават известни като „волжките татари“. Друга теория постулира, че в този период няма етнически промени и българите просто са преминали към татарския език, базиран на Кипчак. През 1430 г. регионът отново става независим като основа на Казанското ханство, а столицата е създадена в Казан, на 170 км (110 мили) нагоре Волга от разрушената столица на българите.

Географска характеристика

Татарстан се намира в източната част в Източноевропейската равнина, в средното течение на река Волга. На запад граничи с Република Чувашия, на северозапад – с Република Марий Ел, на север – с Кировска област и Република Удмуртия, на изток – с Република Башкортостан и на юг – с Оренбургска и Самарска области.[5]

В релефа на страната се обособяват три части: Предволжие (на десния бряг на Волга), Предкамие (на север от река Кама) и Закамие (на юг и югоизток от Кама). Около 90% от територията на Татарстан се заемат от ниски равнини. Максималните височини са на изток в пределите на Бугулминско-Белебеевското (до 343 m) и на запад в Приволжкото възвишение, на десния бряг на Волга. Предволжието и Вятско-Камския вододел на север са силно разчленени от дълбоко всечени долини и оврази.[6]

На територията на Татарстан се разполага част от Волго-Уралския нефтогазов басейн, в пределите на който се намират големи находища на нефт (Ромашкинско, Новоелховско, Бавлинско, Шугуровско). Страната разполага с 800 млн. тона извлекаем нефт, а размерът на прогнозираните запаси съставлява над 1 млрд. тона. Успоредно с нефта се добива и природен газ – около 40 m³ на 1 тон нефт. Има промишлени залежи на каменни въглища, торф, гипс, бентонитови глини и други строителни материали.[6]

Разположена е в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат. Средната януарска температура е от -13 °C на югозапад до -14,8 °C на североизток, средна юлска – от 18,6 °C на север до 19,6 °C на юг. В Предкамието и Предволжието годишната сума на валежите е около 450 mm, а в Западното Закамие – 400 mm. Вегетационният период (минимални денонощни температури над 10 °C) е около 170 денонощия.[6]

Речната мрежа на Татарстан е представена от 9965 реки с обща дължина 21 457 km и изцяло принадлежи към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море. Главните реки в републиката са Волга (177 km на територията на страната), Кама (ляв приток на Волга, 380 km), Белая (ляв приток на Кама, около 60 km), Вятка (десен приток на Кама, около 50 km), Ик (ляв приток на Кама), Свияга (десен приток на Волга), Голям Черемшан (ляв приток на Волга) и още около 120 реки с дължина над 50 km. Подхранването на реките в страната е смесено с преобладаване на снежното (около 60%). За тях е характерно пролетно пълноводие, и лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове. Реките в Татарстан замръзват през ноември, а се размразяват през април.[7]

Естествените и изкуствени водоеми в републиката заемат площ от 4380 km2, което представлява 5,2% от цялата територия. В пределите на Татарстан попадат части от големите водохранилища – Куйбишевско (на река Волга), Нижнекамско (на река Кама), а на река Зай (ляв приток на Кама) се намира Карабашкото (Заинско) водохранилище.[7]

Северната част на Татарстан – Предкамието, се намира в горската зона и има подзолисти и сиви горски почви. Южната част – Закамието и Предволжието попада в степната зона с черноземни почви, а по долините на реките – алувиални почви. Над 16% от територията на страната е покрита с гори, главно широколистни (81% от горите), като основните горски масиви са в басейните на реките Зай, Шешма, Голям Черемшан и на изток в Предкамието.[6]

Население

На 1 януари 2017 г., населението на Татарстан е 3 885 253 души (2,65% от населението на Руската федерация, 8-о място в Русия), с гъстота 55,6 души/km2 и урбанизация 73,84%.

Етнически състав

1926 година1939 година1959 година1970 година1979 година1989 година2002 година
татари1 263 383 (48,7%)1 421 514 (48,8%)1 345 195 (47,2%)1 536 430 (49,1%)1 641 603 (47,6%)1 765 404 (48,5%)2 000 116 (52,9%)
руснаци1 118 834 (43,1%)1 250 667 (42,9%)1 252 413 (43,9%)1 382 738 (42,4%)1 516 023 (44,0%)1 575 361 (43,3%)1 492 602 (39,5%)
чуваши127 330 (4,9%)138 935 (4,8%)143 552 (5,0%)153 496 (4,9%)147 088 (4,3%)134 221 (3,7%)126 532 (3,3%)
други84 485 (3,3%)104 161 (3,6%)109 257 (3,8%)112 574 (3,6%)140 698 (4,1%)166 756 (4,6%)160 015 (4,2%)

Административно деление

Административно-териториално деление на Република Татарстан

В административно-териториално отношение Република Татарстан се дели на 2 републикански градски окръга и 43 муниципални района. Има 24 града, в т.ч. 14 града с републиканско подчинение (Казан, Азнакаево, Алметевск, Бавли, Бугулма, Буинск, Елабуга, Заинск, Зеленодолск, Лениногорск, Набережние Челни, Нижнекамск, Нурлат и Чистопол) и 10 град с районно подчинение и 16 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Татарстан към 2017 г.
Административна единицаПлощ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен центърНаселение
(2017 г.)
Разстояние до Казан (в km)Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Казан4251 231 878гр. Казан1 231 878
Набарежние Челни171529 797гр. Набережние Челни529 797237
Муниципални райони
Агризки179735 574гр. Агриз19 704304
Азнакаевски214362 602гр. Азнакаево34 863376Актюбински
Аксубаевски144029 371сгт Аксубаево9905210
Актанишки203830 575с. Актаниш9615381
Алексеевски208025 763сгт Алексеевское11 764108
Алкеевски172719 291с. Базарние Матаки6275152
Алметевски2500205 592гр. Алметевск154 262279Нижная Мактама
Апастовски104820 172сгт Апастово5750109
Арски184452 617гр. Арск23 10765
Атнински68113 148с. Болшая Атня407284
Бавлински121035 347гр. Бавли22 258369
Балтасински109533 540сгт Балтаси8488106
Бугулмински1409107 015гр. Бугулма85 476333Карабаш
Буински154343 537гр. Буинск20 905137
Верхнеуслонски137416 457с. Верхни Услон522711гр. Инополис
Висикогорски170148 204пос. Високая Гора14 87927
Дрожановски103022 813с. Старое Дрожаное4348200
Елабужки136285 596гр. Елабуга74 259215
Заински186255 708гр. Заинск40 891287
Зеленодолски1396165 283гр. Зеленодолск99 23538Василиево, Нижние Вязовие
Кайбицки99514 046с. Болшие Кайбици2267104
Камско-Устински119915 427сгт Камское Устие4427117Куйбишевски Затон, Тенишево
Кукморски149351 114гр. Кукмор17 700120
Лаишевски209441 308гр. Лаишево10 21862
Лениногорски184386 718гр. Лениногорск63 049322
Мамадишки260143 025гр. Мамадиш15 699167
Менделеевски74630 284гр. Менделеевск22 203238
Мензелински192328 703гр. Мензелинск19 153292
Муслюмовски146420 228с. Муслюмово7667319
Нижнекамски1672274 746гр. Нижнекамск237 303237Камские Поляни
Новошешмински131513 386с. Новошешминск4594199
Нурлатски230957 669гр. Нурлат32 954268
Пестречински135234 294с. Пестреци10 56445
Рибно-Слободски205225 774сгт Рибная Слобода778791
Сабински109831 275сгт Богатие Саби880798
Сармановски138535 324с. Сарманово7568296
Спаски202819 566гр. Болгар8750140
Тетюшки163222 828гр. Тетюши11 358180
Тукаевски174440 522гр. Набережние Челни237
Тюлячински116013 949с. Тюлячи416578
Черемшански136419 370с. Черемшан6596251
Чистополски182378 082гр. Чистопол60 571144
Ютазински75920 735сгт Урусу10 570426

Икономика

Развито е машиностроенето (камиони „КАМАЗ“-дизел, часовници „Восток“, оборудване за химическата промишленост), електроенергетика, леката и хранително-вкусовата промишленост.

В селското стопанство Татарстан е специализиран в растениевъдството и животновъдство за месо и мляко, птицевъдство, коневъдство, пчеларство.

Площ обработваема земя:
година1959199019952000200520102015
хиляди хектара3886[8]3402,4[9]3337,72991,4[9]2897,1[10]2927,83000,9[10]

Вижте също

Външни препратки

Източници

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Татарстана“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​