Череша

плод
Тази статия е за плодът. За селото в Област Бургас вижте Череша (село).

Черешата (от латински: Cerasum) е костилковия плод на овощно дърво, принадлежащо към рода Сливи (Prunus), семейство Розови. Вирее при умерен климат в северното полукълбо, като в Северна Америка се срещат два вида, в Европа – три, а останалите видове – в Азия. Цветовете образуват малки съцветия. Плодът е гладък и по него няма трапчинки. Черешовите дървета имат красиви цветове и понякога се отглеждат именно заради декоративната им стойност.

Череши Бинг

Хранителни стойности и лечебни свойства

Череша
Cherries, sour, red, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия209 kJ (50 kcal)
Въглехидрати12.18 g
      Захари8.49 g
      Сукроза0.8 g
      Глюкоза4.18 g
      Фруктоза3.51 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0 g
      Галактоза0 g
   Влакна1.6 g
Мазнини0.3 g
   Наситени0.068 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.082 g
   Полиненаситени0.09 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини1 g
Вода86.13 g
Пепел0.4 g
Калций, Ca16 mg
Желязо, Fe0.32 mg
Магнезий, Mg9 mg
Фосфор, P15 mg
Калий, K173 mg
Натрий, Na3 mg
Цинк, Zn0.1 mg
Мед, Cu0.104 mg
Манган, Mn0.112 mg
Селен, Se0 μg
  Други
Череша в Общомедия

Черешите са богати на флавоноиди – като важните за имунитета антоцианини. Съдържат и кверцетин – силно противовъз-палително вещество, облекчаващо болката в ставите и предпазващо от очни заболявания. Черешите са богат естествен източник на елагова киселина, която има антиканцерогенни свойства, и на витамин С, който подпомага производството на колаген, поддържа здравия вид на кожата и косата и успешно се бори с вирусите и бактериите.

Култивиране и употреба

Най-широко разпространените видове череши, които са предназначени за консумация в прясно състояние, са дивата череша (Prunus avium) и вишната (Prunus cerasus). Родината на тези два вида е Европа и Западна Азия. Вишната се използва в кулинарията, главно за приготвяне на сок, конфитюр, желе и мармалад.

В Европа промишлено производство на череши се осъществява от Пиренейски полуостров на запад до Мала Азия на изток, а на север – до Британските острови и южната част на Скандинавския полуостров. В САЩ по-голямата част от черешовите насаждения са създадени в западната част на държавата (Калифорния, Вашингтон).

Черешите са едни от най-ранните пролетни плодове. В Австралия зреят по Коледа, в Южна Европа през юни, във Великобритания в средата на юли. През 2003 година общото световно черешопроизводство е около 3 милиона тона, от които една трета се пада на производството на вишни.

Производство на череши в България

Производството на череши в България по данни от Министерството на земеделието и горите е както следва:

  • 2002: 15 654 тона
    • Северозападен район: 26 тона
    • Северен централен район: 1768 тона
    • Североизточен район: 728 тона
    • Югоизточен район: 1648 тона
    • Южен централен район: 7432 тона
    • Югозападен район: 4052 тона
  • 2003: 17 243 тона
    • Северозападен район: 12 тона
    • Северен централен район: 635 тона
    • Североизточен район: 667 тона
    • Югоизточен район: 2628 тона
    • Южен централен район: 4907 тона
    • Югозападен район: 8394 тона
  • 2004: 21 369 тона
    • Северозападен район: 94 тона
    • Северен централен район: 892
    • Североизточен район: 938
    • Югоизточен район: 5245
    • Южен централен район: 6173
    • Югозападен район: 8027

Празник на черешата

Провежда се ежегодно в гр. Кюстендил, 3 поредни дни от юни. Първото овощарско изложение в България се провежда в Кюстендил през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба. Празникът-изложение е възстановен през 2008 г. под името „Празник на черешата“.Сайт на празника[неработеща препратка]

Сортове череши

Вижте също

Източници

  • Михайлов, Цоло – „Черешови насаждения“, изд. „Еньовче“, 2014 г.,151 стр.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cherry в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​