Актиний

химичен елемент с атомен номер 89

Актиний (латинизирано от гръцки ακτίνα – „лъч“) е радиоактивен химичен елемент с атомен номер 89 и символ Ac. Елементът е метал. Името му носи група от 15 елемента, наречена актиниди.

Актиний
Спектрални линии на актиний
Спектрални линии на актиний
РадийАктинийТорий
La

Ac

(Ubu)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZАктиний, Ac, 89
Група, период, блок3, 7, d
Химическа серияактинид
Електронна конфигурация[Rn] 6d1 7s2
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 18, 9, 2
CAS номер7440-34-8
Свойства на атома
Атомна маса[227] u
Атомен радиус195  pm
Степен на окисление3, 2
ОксидAc2O3 (силно основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,10
Йонизационна енергияI: 499 kJ/mol
II: 1170 kJ/mol
III: 1900 kJ/mol
IV: 4700 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Кристална структуракубична стенноцентрирана
Плътност10000 kg/m3
Температура на топене1500 K (1227 °C) [1]
Температура на кипене3500 K (3227 °C)
(±300 K, °C) [1]
Моларен обем22,542×10-6
Специф. топлина на топене14 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение400 kJ/mol
Специф. топл. капацитет120 J/(kg·K)
Топлопроводимост12 W/(m·K)
История
Наименуванот гръцкото ακτίς, ακτίνος – „лъч“
ОткритиеФридрих Гизел [1] (1902 г.)
ИзолиранеАндре-Луи Дебиерн (оспорва се)[2][3]
(1899 г.)
Най-дълготрайни изотопи
ИзотопИРППТРПР
225Acрадио10 дниα221Fr
226Acсинт.29,37 часаε226Ra
β-226Th
α222Fr
227Acрадио21,772 г.β-227Th
α223Fr

История

Актиний е открит през 1899 г. от френския химик Андре-Луи Дебърне, който го е изолирал от пехбленда и първоначално описва сравнения с титан или торий. Фридрих Гизел го открива независимо през 1902 г., като описва прилики с лантан. През 1904 г. го нарича „еманий“. След сравняване на субстанциите през 1904 наименованието на Дебърне получава предимство, защото той го е открил пръв.

Историята на откриването е описана като спорна в публикации от 1971 г.[3] и по-късно от 2000 г.[2]. Те показват, че публикациите от 1904 г., от една страна, и тези от 1899 – 1900, от друга, съдържат противоречия.[1][2][3]

Добиване и получаване

Тъй като в урановите руди се съдържа минимално количество актиний, този източник не играе роля при добиването му. Технически актиний се получава чрез облъчване с неутрони на радий Ra226 в ядрени реактори.

Чрез бърз разпад са произведени само незначителни количества. Първото изкуствено получаване е извършено в Argonne National Laboratory в Чикаго.

Свойства

Металът е сребърнобял, блестящ и относително пластичен. Той е бързореагиращ и взаимодейства с въздух и вода. Актиниевият Ac(III) йон е безцветен. Химическите му характеристики са подобни на лантана. Във всичките десет познати съединения актиний е тривалентен. Открит е нов актиниев йон – Ac(I), който е по-слаб окислител.

Изотопи

Известни са 26 изотопа, от които само два се срещат в природата. Най-дълго живеещият изотоп 227Ac (с период на полуразпад 21,773 г.) е алфа и бета излъчвател. Той е продукт на разпада на 235U и се намира в малки количества в урановите руди. От тях се извличат известни количества актиний 227Ac, за да могат да се изследват свойствата на елемента.

Изотопи
ИзотопЧестотаПериод на
полуразпад
Тип
разпад
Енергия на
разпада МeV
Продукт
на разпада
224Acсинт.2,9 ч.ε1,403224Ra
α9,100220Fr
β-0,232224Th
225Acсинт.10 дниα5,935221Fr
226Acсинт.29,4 ч.ε1,116226Ra
α5,536222Fr
β-0,640226Th
227Acрадио21,773 г.α5,536223Fr
β-0,045227Th
228Acрадио6,15 чβ-2,127228Th

Употреба

Актиний се използва за производство на неутрони, които се използват при радиоактивационни анализи. Допълнително се използва за термойонни енергийни преобразувания.

Източници

Използвана литература

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Actinium в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​