Цезий

Открит през 1860 г. от Роберт Бунзен и Густав Кирхоф чрез спектрален анализ.

Названието произхожда от латинското име caesius („небесно син“) поради яркосините линии в спектъра му.

Цезият е елемент с голям брой изотопи, 31 на брой, от ¹¹⁴Cs до ¹⁴⁵Cs. От тях единствено ¹³³Cs е стабилен, останалите са радиоактивни с период на полу-разпад от 0,57 секунди (¹¹⁴Cs) до 3×10⁶ години (¹³⁵Cs). Изотопът ¹³⁷Cs е източник на гама кванти и се използва в медицината, но в същото време е един от най-опасните елементи при ядрена авария.

Физични свойства

Цезият е мек метал със златист цвят, плътност 1879 kg×m^-3 и температура на топене 301 K (29 °C). Това е един от трите метала (заедно с живак и галий), който може да се срещне в течно състояние при температури близки до стайните.

Химични свойства

Цезият е най-активният елемент от групата на алкалните метали и притежава всички характерни свойства за тази група.

Взаимодействие с кислород

Цезият реагира с кислород и поради голямата му активност се образува цезиев пероксид.

2Cs + O₂ → Cs₂O₂

Взаимодействие с вода

Цезият реагира с водата с взрив, като в резултат се получава цезиева основа и се отделя водород. При тази реакция се отделя също и голямо количество топлина. Получената цезиева основа е изключително силна и може да разяде дори и стъкло.

2Cs + 2H₂O → 2CsOH + H₂

Взаимодействие с халогени

Цезият реагира с всички халогени и образува цезиеви халогениди.

2Cs + F₂ → 2CsF (цезиев флуорид)

2Cs + Cl₂ → 2CsCl (цезиев хлорид)

2Cs + Br₂ → 2CsBr (цезиев бромид)

2Cs + I₂ → 2CsI (цезиев йодид)

Взаимодействие с киселини

Цезият реагира с разтвори на киселини и образува цезиеви соли, като се отделя водород.

2Cs + 2HCl → 2Cs⁺ + 2Cl^- + H₂

В природата, цезият се среща рядко, главно в някои минерали. Поради изключителната си химическа активност, този метал не се намира в чист вид, а се добива чрез електролиза или чрез редукция от негови съединения с Ca, Al, C.

Най-честата употреба на цезия е в осцилаторите на атомните часовници, които се базират на честотата на електромагнитното лъчение на атомите му. Цезият се използва също и в ядрената индустрия, като забавител в електровакуумните прибори и в медицината. Използва се и при термоустойчиви стъкла.

Използвана литература