Икономика на Китай

Икономиката на Народна република Китай е най-голямата икономика в света. Тя измества от 1-вото място тази на САЩ през 2015 г^[11].

Икономика на Китай
Шанхай, финансовият център на Китай
Ранг	2-ро място (номинално, 2018) 1-во място (ППС, 2017) На глава от населението: 71-во място (номинално, 2017) 78-о място (ППС, 2017)
Валута	Китайски юан
Фискална година	календарна година
Търговски организации	СТО, ШОС, АПЕК, БРИКС, Г-20 и др.
Група	Развиваща се икономика[1] Страна със средновисок доход[2] Новоиндустриализирана страна
Статистика
БВП	$13,4 трлн. (номинално, 2018)[3] $25,2 трлн. (ППС, 2018)[3]
Ръст на БВП	+6,6% (2018) +6,1% (2019) +1,0% (2020) +6,9% (2021)[4]
БВП на глава от населението	$9608 (номинално, 2018)[3] $18 109 (ППС, 2018)[3]
БВП по сектор	земеделие: 7,9% индустрия: 40,5% услуги: 51,6% (2017)[5]
Инфлация (Индекс на потребителските цени)	2,1% (2018)[3]
Население под прага на бедността	23,9% на по-малко от $5,50 на ден (2016)[6]
Коефициент на Джини	46,7 висок (2018)[7]
Индекс на човешкото развитие	0,758 висок (2018)[8] 0,636 среден IHDI (2018)[9]
Работна сила	783 194 000 (2019)[10]
Работна сила според професията	земеделие: 27,7% индустрия: 28,8% услуги: 43,5% (2016)[5]
Безработица	3,9% (2017)[5]
Основни индустрии	добив и добив на руда, желязо, стомана, алуминий и други метали, въглища; машиностроене; въоръжение; текстил и облекло; нефт; цимент; химикали; тор; потребителски продукти (включително обувки, играчки и електроника); обработка на храна; транспортно оборудване, включително автомобили, вагони и локомотиви, кораби, самолети; телекомуникационно оборудване, превозни средства за изстрелване на космоси, спътници[5]
Външна търговия
Износ	$2,216 трилиона (2017)[5]
Износни стоки	електрически и други машини, включително компютри и телекомуникационно оборудване, облекло, мебели, текстил[5]
Партньори за износ	САЩ 19% Хонконг 12,4% Япония 6% Южна Корея 4,5% (2017)[5]
Внос	$1,74 трилиона (2017)
Вносни стоки	електрически и други машини, включително интегрални схеми и други компютърни компоненти, масло и минерални горива; оптично и медицинско оборудване, метални руди, моторни превозни средства; соя[5]
Основни партньори за внос	Южна Корея 9,7% Япония 9,1% САЩ 8,5% Германия 5,3% Австралия 5,1% (2017)[5]
Преки чужди инвестиции	$1,523 трилиона (31 декември 2017)[5] В чужбина: $1,383 трилиона (31 декември 2017)[5]
Външен дълг	$1,598 трилиона (31 декември 2017)[5]
Публични финанси
Държавен дълг	47% от БВП (2017)[5]
Бюджетен дефицит	−3,8% от БВП (2017)[5]
Приходи	2,553 трилиона (2017)[5]
Разходи	3,008 трилиона (2017)[5]
Валутни и златни резерви	$3,236 трилиона (31 декември 2017)
Страница в CIA The World Factbook

Съвременната китайска икономика е плод на политика на реформи и откритост. Икономиката на Китай е водеща в БРИКС, а централата на банката на съюза се намира в Шанхай.

Китайската икономика е с най-голям принос за глобалния икономически растеж, като от 2009 до 2014 година годишният растеж на БВП на Китай е 8,7%, а този на световната икономика е 2%. Делът на китайската икономика за глобалния икономически растеж надминава 30%, а този на САЩ е 18% през 2015 г. ^[12]

Китайската икономика се характеризира със стабилност и растеж. Страната притежава най-голямата производствена база в света, но има и най-голям брой потребители, чиито изисквания за внос са големи. Същевременно китайската икономика е зависима от вноса на зърнени храни, медни руди и суров петрол. ^[13]

Китайската външна търговия е дебалансирана, след като през 2014 г. дела на вноса от Азия, Африка и Латинска Америка е над 60% от общия за Китай, а общия китайски износ за тези световни региони не надхвърля и 20%. ^[14]

Вътрешният дисбаланс също е значителен, след като през 2014 г. БВП на глава от населението на Китай достига 7591 щатски долара, а този в Пекин, Шанхай и Тиендзин надминава 10 000 щатски долара, макар политиката да е насочена към уравнение. ^[15]

През 21 век китайците пътуват масово по света. Също така от 2015 г. запачват да нарастват преките китайски инвестиции в чужбина и страната се превръща и в пръв световен стратегически инвеститор в страните от т.нар. трети свят. ^[16]

Китайската икономика не е милитаристична, но е налице и такава перспектива. През 2013 г. ККП взема държавно решение да развива стратегически настъпателен флот от самолетоносачи и изтребители пето поколение ^[17], в изпълнение на заключителния етап на концепцията си начертана още от Дън Сяопин.^[18][19] Същевременно заместващата МКС в перспектива ще бъде само китайска.