Ставрополски край

Първите руски крепости, станали впоследствие градове, възникват в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век: Ставропол (1777 г.), Георгиевск (1786 г.), Будьоновск (1799 г., до 1924 г. Свети Кръст, до 1973 г. Прикумск), Пятигорск и Кисловодск (1830 г.). Краят е образуван на 13 февруари 1924 г. под названието Югоизточна област. От 16 октомври 1924 г. носи името Северокавказки край, от 17 март 1937 г. – Орджоникидзевски край, а от 12 януари 1943 г. – Ставрополски край. До 3 юли 1991 г. в пределите на Ставрополския край влиза Карачаево-Черкезката автономна област, която от 25 декември 1993 г. е отделен субект на Руската Федерация – Карачаево-Черкезка република.

Ставрополският край е разположен в централната част на Предкавказието. На запад граничи с Краснодарски край, на северозапад – с Ростовска област, на север и североизток – с Република Калмикия, на изток – с Република Дагестан, на югоизток – с Република Чечения и на юг – с Република Северна Осетия, Република Кабардино-Балкария и Република Карачаево-Черкезия. В тези си граници заема площ от 86 160 km² (45-о място в Руската Федерация, 0,39% от нейната площ).^[2]

Ставрополски край заема централните части на Предкавказието в южната част на Европейска Русия и се простира от Прикаспийската низина на изток до предпланините на планината Кавказ на югозапад. Максимална височина е връх Верхни Джинал, 1542 m, разположен на 10 km югоизточно от град Кисловодск, на границата с Република Кабардино-Балкария. Според релефа Ставрополски край се поделя на пет района: район на предпланините на Кавказ на югозапад, Пятигорски вулканичен район на юг, Ставрополско възвишение (връх Стрижамент, 831 m) на запад и в центъра, Кумо-Маничка падина на североизток и Терско-Кумска низина на изток и югоизток. Като цяло Ставрополският край се характеризира с разнообразни релефни и почвено-климатични условия и постепенна смяна на ландшафтите – от полупустини на североизток до влажни степи на запад.^[2]

Климатът е континентален. В равнинните части зимата е мека, а лятото доста топло. Средна януарска температура -4 °С – -5 °С, средна юлска 22 – 25 °С. Снежната покривка е незначителна (10 – 15 cm) и неустойчива. В западните райони годишната сума на валежите е около 500 mm, а в източните части – до 300 mm. Вегетационният период продължава от 180 до 185 денонощия.^[2]

В Ставрополския край има 225 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 8500 km. По източната част на Ставрополското възвишение преминава главният вододел между водосборните басейни на Азовско и Каспийско море и разделя края почти на две равни части. Към водосборния басейн на Азовско море се отнасят реките Кубан, Егорлик и Калаус (от басейна на Дон) и др., а към водосборния басейн на Каспийско море – реките Терек и Кума със своите малки притоци. Речната мрежа е разпределена крайно неравномерно по територията на края – в предпланинските части на Кавказ тя е гъста, в равнинните части количеството и водността рязко намалява, а в североизточните части практически отсъства. Подхранването е смесено с преобладаване на снежното. Водният режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, сменящо се с лятно маловодие, прекъсвано епизодично от дъждовни прииждания и ясно изразено зимно маловодие. През летния период множество от по-малките реки в края пресъхват. Ставрополският край е покрит с гъста мрежа от напоителни и отводнителни канали, по които се прехвърлят води от Кубан и Терек. Най-големи са: Големия Ставрополски канал, Терско-Кумски канал, Правоегорликски канал, Кумо-Манички канал, Невинномиски канал и др.^[3]

На територията на края има над 3 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 700 km². Повечето от ставрополските езера са солени и горчиво-солени и са временни (само през пролетта). Повечето от тях са реликтови и са разположени в Кумо-Маничката падина. Най-голямото езеро в края е Манич-Гудило на границата с Република Калмикия, което е включено към голямото Пролетарско водохранилище.^[3]

Растителността в равнинните части е степна, развита върху черноземни и кафяви почви. На изток и североизток се увеличава сухотата на климата и почвите стават светлокафяви. По високите участъци на Ставрополското възвишение има масиви от широколистни дъбово-габърови гори върху сиви горски оподзолени почви, редуващи се с ливадно-степни и излужени черноземи. В най-високите южни райони има дъбово-букови гори на височина 800 – 1000 m.^[2]

На 1 януари 2017 г. населението на Ставрополски край е наброявало 2 804 383 души (15-о място в Руската Федерация, 1,91% от цялото население).

В административно-териториално отношение Ставрополски край се дели на 17 краеви градски окръга, 16 муниципални района, 19 града, в т.ч. 9 града с краево подчинение (Георгиевск, Есентуки, Железноводск, Кисловодск, Лермонтов, Минералние Води, Невиномиск, Пятигорск и Ставропол), 10 града с районно подчинение и 7 селища от градски тип.

Отглеждат се зърнени култури и бобови растения, технически и фуражни култури, плодове и грозде, картофи, зеленчуци, рогат добитък, свине, птици. Развито е пчеларството.

• ((ru)) Новини и събития от Ставрополския край

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ставропольского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​