Таджикски език

Таджикският език се е отдалечил от стандартния персийски поради политическите разделения и силното влияние на узбекския и руския език. Литературната му норма е създадена въз основа на самаркандския персийски, който е повлиян от съседните тюркски езици. Поради изолираното си положение във високопланинските райони таджикският език е запазил някои старинни елементи в речниковия състав, произношението и граматиката, които са се изгубили в останалия персийскоговорещ свят.

Словоредът, както и в персийския, е подлог-допълнение-сказуемо.

Съществителните нямат род. Родът се определя или чрез различни думи, например мурғ (кокошка) и хурус (петел), или чрез окончания за пол: нар за мъжки и мода за женски пол, например хари нар (магаре) и хари мода (магарица).

Множественото число се образува с окончанията -ҳо или -он, макар че арабските заемки обикновено следват правилата на арабския език. Определителен член няма, но неопределителният член се изразява с числителното як (един) и окончанието -е. Прякото допълнение има окончание '-ро', например Рустамро задам (Ударих Рустам).

Таджикският е запазил много старинни думи, които не се употребяват в съвременния персийски, например арзиз (калай), фарбеҳ (дебел). Повечето съвременни понятия са взети от руския. Създават се и нови думи за нови понятия, които обаче се различават от персийските, например гармкунак (радиатор), чангкашак (прахосмукачка).

В следната таблица са съпоставени няколко индоевропейски езика и таджикски. Персийски означава книжовната форма в Иран, която донякъде се различава от формата дари в Афганистан. Друг ирански език, пущунски, е даден за сравнение.

• Таджикският език на Ethnologue
• Уикипедия на таджикски