Абдулразак Гурна

Роден е на 20 декември 1948 г.^[2] в Занзибар, Танзания.^[3] През 1968 г. заминава да учи във Великобритания^[4], след като емигрира от Занзибар на 18-годишна възраст, за да избегне преследването на арабските граждани по време на революцията в Занзибар.^[5] Първоначално учи в Christ Church College, Кентърбъри, чиито степени по това време се дават от Лондонския университет.^[6]

През 1982 г. защитава докторат в Университета в Кент.^[3] От 1980 до 1983 г. преподава в Университета Байеро в Кано, Нигерия. Той е професор и директор на следдипломното обучение в катедрата по английски език в университета в Кент.^[5] Основните му интереси са в постколониалното писане и в дискурсите, свързани с колониализма, особено като те се отнасят до Африка, Карибите и Индия.

През 2006 г. е избран за член на Кралското дружество по литература.^[7] През 2021 г. получава Нобелова награда за литература „за неговото безкомпромисно и състрадателно вникване във влиянието на колониализма и съдбата на бежанеца в разлома между културите и континентите“.^[8]

Романи

• Memory of Departure (1987)^[9]
• Pilgrims Way (1988)^[10]
• Dottie (1990)^[11]
• Paradise (1994)^[12]
• Admiring Silence (1996)^[13]
• By the Sea (2001)^[12]
  Край морето. София: Лабиринт, 2023 ISBN 9786197670264^[14][15]
• Desertion (2005)^[16]
• The Last Gift (2011)^[17]
• Gravel Heart (2017)^[18]
• Afterlives (2020)^[19]

Разкази

• „My Mother Lived on a Farm in Africa“ (2006)^[20]
• „The Arriver's Tale“, Refugee Tales (2016)^[21]
• „The Stateless Person’s Tale“, Refugee Tales III (2019)^[22]