Плиоцен
| Еон | Ера Продължителност | Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. | Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. | Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. | Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. | Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. | Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. | Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. | 2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. | 3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. | 3 600 | ||
| Еоархай | 4 000 | ||
| Хадей | 4 540 | ||
Плиоцен (на английски: Pliocene) е геоложка епоха, започнала преди 5,332 милиона години и завършила преди 2,588 милиона години. Това е втората и най-скорошна епоха от периода неоген на ценозойската ера. Епохата на Плиоцена се предшества от тази на Миоценa и е последван от Плейстоцена. Преди преразглеждането през 2009 г. на геоложката скала на времето, големите заледявания бяха поставяни изцяло в рамките на Плейстоцена, Сега се приема че Плиоцен също има ледников (Геласийски) период, който е продължил от преди 2,588 милиона години допреди 1,805 милиона години.
Автор на термина Плиоцен е шотландският учен Чарлз Лайъл. Името идва от гръцките думи πλεῖον (pleion, „повече“) и καινός (kainos „нови“) и означава приблизително „продължение на последните“, позовавайки се по същество на съвременните морски мекотели.
Както и с други по-стари геоложки периоди, геоложките пластове, които определят началото и края са добре идентифицирани, но точните дати на началото и края на епохата са малко несигурни. Границите, определящи началото на Плиоцена, не са определени и не могат лесно да бъдат идентифицирани по целия свят, а по-скоро се определят като регионални граници между топлия Миоцен и относително по-хладния Плиоцен. За горна граница се приема началото на плейстоценските заледявания.
Растения
Промяната към климат с по-студени и сухи сезони оказва значително въздействие върху плиоценската растителност, като намаляват тропическите видове по света. Широколистните гори се увеличават, на север има предимно иглолистни гори и тундра. По всички континенти с изключение на Антарктида се разпростират ливади. Тропическите гори са ограничени в тясна ивица около екватора, като допълнение към сухите савани и пустините, обхващащи Азия и Африка.
Животински свят
Както морските, така и сухоземните животни, по същество са съвременните, въпреки че сухоземните животни са малко по-примитивни от днешните. Първите признати хоминиди, австралопитеките, се появяват през плиоцена.
Тревопасните животни се по-големи, както и специализираните хищници. От плиоцена в България са известни 96 вида птици, сред които много изчезнали видове [1][2][3][4][5]
Източници
Външни препратки
Museumruse Архив на оригинала от 2010-11-25 в Wayback Machine.
