Кантони на Швейцария

Кантоните на Швейцария (на немски: Kanton; на френски: canton; на италиански: cantone; на романшки: chantun) са федералните щати на Швейцарската конфедерация. Ядрото на конфедерацията, образувано от първите три конфедеративни съюзници, се нарича Валдщете. Следващите две големи стъпки към развиването на кантоналната система са т.нар. Ахт Орте („Осем кантона“ между 1353 и 1481 г.) и Драйцен Орте („Тринадесет кантона“ между 1513 и 1798 г.). Това са важни междинни периоди в Старата швейцарска конфедерация.[1]

Всеки кантон в миналото е напълно суверенна държава със свои граничен контрол, армия, валута от Вестфалския мир (1648 г.) до основаването на швейцарската федерална държава (1848 г.), като за кратък период по време на Хелветската република (1798 – 1803) се управляват централизирано. От тогава датира и употребата на термина „кантон“.[2]

Към 1833 г. кантоните са 25, но след отделянето на кантона Юра от Берн през 1979 г. те стават 26. Площта на кантоните варира от 37 km2 (Базел Щат) до 7105 km2 (Граубюнден), а населението варира от 16 003 души (Апенцел Инерроден) до 1 487 969 души (Цюрих).

История

През 16 век Старата швейцарска конфедерация е съставена от 13 суверенни конфедеративни съюзници, които се делят на два вида: пет селски (Ури, Швиц, Унтервалден, Гларус, Апенцел) и осем градски (Цюрих, Берн, Люцерн, Цуг, Базел, Фрибур, Золотурн, Шафхаузен)

Макар технически те да са част от Свещената Римска империя, те стават де факто не зависими, когато швейцарците побеждават Максимилиан I през 1499 г. при Дорнах.[3] През ранния съвременен период, индивидуалните конфедеративните съюзници започват да се разглеждат като републики, докато шестте традиционни съюзница прилагат пряка демокрация под формата на Ландсгемайнде, а градските кантони имат система на представителство в градските съвети. Това са де факто олигархични системи, доминирани от благороднически фамилии.

Старата система е изоставен а образуването на Хелветската република след френското нахлуване в Швейцария през 1798 г. Кантоните на Хелветската република имат статут на административна подединица без суверенитет. Хелветската република се разпада след пет години и суверенитетът на кантоните е възстановен с Акта на посредничество на Наполеон през 1803 г. Статутът на Швейцария като федерация също е възстановен, като по това време тя включва 19 кантона. През 1815 г. към държавата се присъединяват още три западни кантона: Вале, Ньошател и Женева.

Процесът на възстановяване официално завършва през 1830 г. с възвръщането на повечето от бившите феодални права на кантоналното благородство, което води до размирици сред селското население. Либералната радикална партия въплъщава тези демократични сили, призоваващи за нова федерална конституция. Това напрежение заедно с религиозните проблеми („Йезуитския въпрос“) ескалират то въоръжен конфликт през 1840-те години, станал известен като кратката гражданска Зондербундска война. Победата на радикалната партия води до образуването на Швейцария като федерална държава през 1848 г. Кантоните продължават да имат голям суверенитет, но вече нямат право да поддържат индивидуални армии или международни отношения. Към края на 19 век Швейцария се оказва изолирана демократична република, обградена от възстановените монархии на Франция, Италия, Австро-Унгария и Германия.

Власт

Швейцарската федерална конституция[4] обявява кантоните за суверенни до такава степен, че техният суверенитет не е ограничен от федералното право.[5] Областите, които са специално резервирани за конфедерацията, са въоръжените сили, валутата, пощенските услуги, телекомуникациите, имиграцията и емиграцията, международните отношения с независими държави, гражданското и наказателното право, теглилата и мерките, както и митническите такси.

Всеки кантон има своя собствена конституция, законодателство, изпълнителна власт, полиция и съдебна власт.[5] Кантоните следва директориална система на управление.

Повечето от законодателствата на кантоните са еднокамарни парламенти, като размерът им варира между 58 и 200 места. Няколко законодателства включва и общи народни събрания (Ландсгемайнде). Употребата на тази форма на управление в днешно време изчезва. Тя съществува единствено в Апенцел Инерроден и Гларус. Кантоналната изпълнителна власт е съставена от пет или седем души, в зависимост от кантона.[6]

Кантоните имат всички правомощия и компетенции, които не са делегирани на конфедерацията от федералната конституция или закон. Кантоните са отговорни за здравеопазването, социалното подпомагане, правоприлагането, публичното образование и събирането на данъци. Всеки кантон определя официалния език в него. Кантоните могат да сключват договори не само с други кантоните, но също и с други държави.

Кантоналните конституции определят и вътрешната организация на кантона, включително и степента на автономия на общините, която варира, но почти винаги включва властта за облагане на данъци и приемане на общински закони. Някои общини разполагат със свои собствени полицейски сили.

На федерално ниво, всички кантоните предлагат някаква форма на пряка демокрация. Гражданите могат да изискват гласуване от народа за поправки по кантоналната конституция или за вето върху закони или разходи, приети от парламента. Тези демократични права се упражняват чрез тайно гласуване. Правото на чуждестранни граждани да гласуват зависи от кантона.

Швейцарските граждани са граждани на определена община и кантона, от която тя е част. Следователно, кантоните играят роля и поставят изискванията при даването на гражданство (натурализация), макар процесът да настъпва на общинско ниво и да е обект на федералното право.

Официалните празници са различни от кантон до кантон, като в Швейцария има само един федерален официален празник на 1 август.

Списък

Кантоните са изброени в реда, в който са споменати във федералната конституция. Това отразява историческата им важност по времето на Осемте кантона през 15 век, следвана от останалите кантони по дата на присъединяване към конфедерацията.[7] Двубуквените абревиатури на швейцарските кантони са широко разпространени и се използват на регистрационните номера на превозните средства.

ГербКодКантонГодина на присъединяванеСтолицаНаселение към 2019 г.БВП на глава от
населението (2014)[8]в CHF
Площ (km2)Гъстота на населениетоБрой общини[9]Официален език
ZHЦюрих1351Цюрих1 520 96896 4111729701166немски
BEБерн1353Берн1 034 97776 3075960158347немски, френски
LUЛюцерн1332Люцерн409 55765 119149423383немски
URУри1291Алтдорф36 43351 33210773320немски
SZШвиц1291Швиц159 16558 78890814330немски
OWОбвалден1291 или 1315 (като част от Унтервалден)Зарнен37 84164 253491667немски
NWНидвалден1291 (като Унтервалден)Щанс43 22369 55927613811немски
GLГларус1352Гларус40 40367 379685513немски
ZGЦуг1352Цуг126 837150 61323941611немски
FRФрибур1481Фрибур318 71458 3691671141136немски, френски
SOЗолотурн1481Золотурн273 19465 588790308109немски
BSБазел Щат1501 (като Базел до 1833/1999)Базел200 298163 6323750723немски
BLБазел Ландшафт1501 (като Базел до 1833/1999)Листал289 52768 53751850286немски
SHШафхаузен1501Шафхаузен81 99185 52929824626немски
ARАпенцел Аусерроден1513 (като Апенцел до 1597/1999)Херизау55 23456 66324322020немски
AIАпенцел Инерроден1513 (като Апенцел до 1597/1999)Апенцел16 14561 067172876немски
SGСанкт Гален1803Санкт Гален507 69772 624203122277немски
GRГраубюнден1803Кур198 37970 968710526108немски, романшки, италиански
AGАаргау1803Аарау678 20761 9591404388212немски
TGТургау1803Фрауенфелд276 47260 53399222980немски
TIТичино1803Белинцона353 34382 4382812110115италиански
VDВо1803Лозана799 14568 0843212188309френски
VSВале1815Сион343 95552 532522453126френски, немски
NEНьошател1815/1857Ньошател176 85083 83580220631френски
GEЖенева1815Женева499 480102 113282144245френски
JUЮра1979Дьолемон73 41964 6068398255френски
CHШвейцарияБерн8 544 52778 61941 2911742222немски, френски, италиански, романшки

Източници