Болест на Шагас
Болест на Ша̀гас или американска трипанозома е тропическа паразитна болест, причинена от протозойни Trypanosoma cruzi.[1] Тя се разпространява най-често от насекоми, познати като летящи дървеници.[1] Симптомите се променят в хода на инфекцията. В ранния етап обикновено липсват симптоми или те са леки, като симптомите могат да включват: температура, подути лимфни възли, главоболие или локално подуване на мястото на ухапването.[1] След 8 – 12 седмици заразените навлизат в хроничната фаза на заболяването, а при 60 – 70% от тях изобщо не се проявяват допълнителни симптоми.[2][3] Останалите 30 до 40% от заразените развиват допълнителни симптоми от 10 до 30 години след първоначалната инфекция.[3] Тези симптоми включват уголемяване на сърдечните камери при 20 до 30%, което води до сърдечна недостатъчност.[1] При 10% от заразените може да настъпи и разширен хранопровод (мегаезофагус) или разширение на дебелото черво (мегаколон).[1]
| Болест на Ша̀гас | |
 Фотомикрография на щам Giemsa на Trypanosoma cruzi | |
| Класификация и външни ресурси | |
|---|---|
| МКБ-10 | B57 |
| МКБ-9 | 086 |
| База данни DiseasesDB | 13415 |
| База данни MedlinePlus | 001372 |
| База данни eMedicine | med/327 |
| Мед. рубрики MeSH | D014355 |
| Болест на Шагас в Общомедия | |
Болестта е открита от бразилския лекар и учен-бактериолог Корлош Шагаш (Шагас) (1879-1934).
Причина и диагностика
Trypanosoma cruzi обикновено се разпространява сред хората и останалите бозайници чрез кръвосмучещи „летящи дървеници“ от подсемейство Triatominae.[4] Тези насекоми са известни под няколко местни наименования, в това число: винчука в Аржентина, Боливия, Чили и Парагвай, барбейро (бръснар) в Бразилия, пито в Колумбия, чинче в Централна Америка и чипо във Венецуела. Болестта може също да се разпространи чрез кръвопреливане, трансплантация на органи, консумация на храна, замърсена с паразитите и от майка на ембриона.[1] Диагностицирането в ранния етап на заболяването става чрез откриване на паразита в кръвта с помощта на микроскоп.[3] Хроничното заразяване се диагностицира чрез откриване на антитела за Trypanosoma cruzi в кръвта.[3]
Превенция и лечение
Превенцията включва предимно елиминиране на летящите дървеници и избягване на ухапване от тях.[1] Други възможни превантивни мерки са изследване на кръвта, използвана за кръвопреливания.[1] Към 2013 г. все още не е създадена ваксина.[1] Инфекциите на ранен етап са лечими с лекарството бензнидазол или нифуртимокс.[1] Тези лекарства почти винаги водят до излекуване, ако се приемат в ранните етапи на болестта, но тяхната ефективност намалява с увеличаване на периода от заразяването с болестта на Ша̀гас.[1] Когато се използват при хронично заболяване, тези лекарства могат да забавят или да попречат на развитието на симптомите в крайния етап.[1] Бензнидазол и нифуртимокс причиняват временни странични ефекти при до 40% от пациентите,[1] включително кожни обриви, мозъчна токсичност и дразнене на храносмилателната система.[2][5][6]
Епидемиология
Според изчисленията, между 7 и 8 милиона души, предимно жители на Мексико, Централна Америка и Южна Америка, страдат от болестта на Ша̀гас.[1] Заболяването причинява около 12 500 смъртни случая годишно по данни от 2006 г.[2] Повечето хора, които страдат от заболяването, са бедни [2] и освен това повечето от страдащите от заболяването не знаят, че са заразени.[7] Мащабната миграция на населението е увеличила районите, в които се откриват случаи на болестта на Ша̀гас, като болестта се среща в много европейски държави и в Съединените американски щати.[1] В тези райони също се наблюдава увеличение в годините до 2014.[8] Заболяването е описано за първи път през 1909 г. от Карлос Чагас, чието име носи.[1] Заболяването засяга над 150 вида животни.[2]