Ортокоронавируси

подсемейство вируси

Ортокоронавирусите (Orthocoronavirinae) са подсемейство вируси на семейство коронавируси (Coronaviridae), които причиняват заболявания при бозайници и птици. При хората вирусите причиняват респираторни инфекции, които обикновено са леки, включително обикновената настинка; обаче по-редки форми като SARS, MERS и новият коронавирус (SARS-CoV-2), могат да бъдат смъртоносни. При кравите и свинете те могат да причинят диария, докато при пилетата могат да причинят заболяване на горните дихателни пътища. Няма ваксини или антивирусни лекарства, които са одобрени за профилактика или лечение.[1][2]

Ортокоронавируси
Общоприето наименование
Терминът „Ортокоронавируси“ се използва на български за няколко отделни таксона.
Електронна микрография на вируси от инфекциозен бронхит – вириони на стар коронарен вирус от 1975 г.
Електронна микрография на вируси от инфекциозен бронхит – вириони на стар коронарен вирус от 1975 г.
Класификация
надимперия:Биота (Biota)
империя:Вируси (Virus)
Синоними
  • Coronavirinae
Ортокоронавируси в Общомедия
[ редактиране ]

Ортокоронавирусите са обвити вируси с едноверижен РНК геном с положителен усет и с нуклеокапсид от спирална симетрия. Геномният размер на ортокоронавирусите варира от приблизително 26 до 32 базови двойки, най-големият за РНК вирус.

Името „коронавирус“ произлиза от латинското corona, което означава корона или ореол и се отнася до характерния вид на вирусните частици (вириони): те имат ресни, напомнящи на кралска корона или на слънчевата корона.

Често срещаните симптоми при Коронавирусната болест 2019 са температура, суха кашлица и затруднено дишане. По-рядко може да се забележи също и главоболие, болки и спазми, сухо гърло и умора. Рядко срещани симптоми са диарията и течащият нос. Вирусът не предизвиква кихане.

В България официално първият случай на Коронавирусната болест 2019 (COVID-19) е регистриран на 8 март 2020 г., като към 19 март 2020 г. общият брой на заразените в България е 546, от които 16 починали.

История

Ортокоронавирусите са открити за първи път през 60-те години на миналия век.[3] Най-ранните открити са били инфекциозен вирус на бронхит при пилета и два вируса от носните кухини на хора с обикновена настинка, които впоследствие били наречени човешки коронавирус 229Е и човешки коронавирус OC43.[4]

Оттогава са идентифицирани други членове на това семейство, включително SARS-CoV през 2003 г., HCoV-NL63 през 2004 г., HCoV-HKU1 през 2005 г., MERS-CoV през 2012 г. и SARS-CoV-2 (известен преди като 2019-nCoV) през 2019 г. Повечето от тях са включвали сериозни инфекции на дихателните пътища.

Етимология

Името „коронавирус“ произлиза от латински: corona, което означава „корона“ или „венец“, само по себе си идващо от гръцки: κορώνη (korṓnē), „гирлянда, венец“.

Морфология

Структура на коронавирус

Коронавирусите са големи плеоморфни сферични частици с луковични повърхностни проекции.[5] Диаметърът на вирусните частици е около 120 nm.[6] Обвивката на вируса в електронните микрографии изглежда като отделна двойка електронно плътни обвивки.[7]

Протеините, които допринасят за цялостната структура на всички коронавируси, са шипът (S), обвивката (E), мембраната (M) и нуклеокапсид (N).[8] Някои коронавируси (по-специално членовете на подгрупа А на бетакоронавирус) също имат по-къс шипоподобен протеин, наречен хемаглутинин естераза.[1]

Човешки коронавируси

Коронавирусите са различни по отношение на рисковия фактор. Някои могат да убият повече от 30% от заразените (като MERS-CoV), а други са сравнително безобидни, като обикновената настинка.[9] Коронавирусите причиняват настинки с основни симптоми – като треска и болки в гърлото от подути аденоиди, предимно през зимния и ранния пролетен сезон.[10] Коронавирусите могат да причинят пневмония – или директна вирусна пневмония, или вторична бактериална пневмония – и могат да причинят бронхит – или директен вирусен бронхит, или вторичен бактериален бронхит. Човешкият коронавирус с голяма публичност, открит през 2003 г., SARS-CoV, който причинява тежък остър респираторен синдром (SARS), има уникална патогенеза, тъй като причинява инфекции на горните и долните дихателни пътища.[11]

  • Човешки коронавирус 229E (HCoV-229E)
  • Човешки коронавирус OC43 (HCoV-OC43)
  • Човешки коронавирус NL63 (HCoV-NL63)
  • Човешки коронавирус HKU1 (HCoV-HKU1)
  • БИРС коронавирус (MERS-CoV), известен по-рано като Нов коронавирус 2012 и HCoV-EMC
  • ТОРС коронавирус (SARS-CoV)
  • Нов коронавирус (2019-nCoV), известен още като пневмония на Ухан или коронавирус на Ухан. В този случай „нов“ означава новооткрит или новопостъпил и е име на заместител.[12]

Коронавирусите HCoV-229E, -NL63, -OC43 и -HKU1 непрекъснато циркулират в човешката популация и причиняват респираторни инфекции при възрастни и деца в световен мащаб.

Източници